„Неподвластни на времето се оказаха изкуството, пирамидите и Лили Иванова. След 30 години на върха на българската естрада тя продължава да бъде с лице на момиченце, тяло на абитуриентка, душа на влюбена и глас на богиня. Малката Лили се превърна в голямото разочарование за житейските бури и хали. Стоварени върху нея, те се разсичаха като от кремък. Пътищата й се крастосваха от мъже, слава, съдилища, любов, ряздели. Но над всичко беше музиката. Неповторимата нейна музика, която кара самотника да се усмихне, монахинята да прегреши и морето да се влюби.” – това беше написал Исак Гозес преди 15 години в една статия, озаглавена „Чувало ли се е някога някой да стопли слънцето”. Струва ми се че човек, написал нещо такова, едва ли ще напише нещо кофти за Лили. И аз очаквам неговата книга да ми хареса повече, защото имам усещането, че по отношение на Лили с Исак Гозес сме от една порода...

"Дори да ни делят различни истини, не сме ли все е едни и същи хора..."