Съжалявам, че не можах да споделя впечатлението си от зала „Олимпия”, но възпитанието ми попречи да ви пиша на латиница от някой парижки интернет клуб. Прибрах се преди броени часове и все още не ме е напуснало чувството, че всичко това е било красив сън. Както вече знаете Лили изпя към 22-23 песни, разликата от концерта в зала 1 на НДК беше май само присъствието на „Реквием” и „Искам те” (покъртително изпълнение!) и това, че „Аве Мария” (между другото май най-доброто й изпълнение досега) бе по средата на концерта. Звукът беше убийствен. По-късно разбрах, че човекът на пулт в близост до изпълнителите на сцената се грижи специално за контролните монитори, което вероятно позволи звукът да бъде перфектен. У нас обикновено тонрежисьорът пуска мониторите с определена сила и ги оставя така по време на целия концерт, докато тук звукът от всяка песен се контролираше професионално, което вероятно допринесе за високото качество. Акустиката на залата е забележителна – на четвъртия ред звукът беше леко прибран и много добре балансиран между певицата и инструментите. Не се учудвам, че в това отношение на се получи нито един гаф – все пак това е зала с традиции в поп музиката. Усетих това часове преди концерта, когато много случайни минувачи питаха „Коя е Лили Иванова?” Отговаряхме им „Най-известната българска певица”.
Интересът надмина очакванията ми. Дни преди концерта събитието бе отбелязано в много издания с кратки бележки, като част от културния афиш на Париж. Текстът гласеше: Най-популярната певица в своята страна – България, с над 40 години сценична дейност, издала над 30 албума”.
Доколкото успях да разбера публиката беше най-разнообразна. Освен тези, чиито имена вече сте прочели, беше пълно с хора от смесени бракове. Пред мен седяха майка и дъщеря (на около 15 години), българки, които живеят в Белгия. Пред тях пък седеше Карбовски, който им бе хвърлил око и почна да разпитва дъщерята виждала ли е досега Лили Иванова. Естествено отговорът беше, че само е чувала от разказите на майка си, която й е пускала нейни песни, като краткия разговор Карбовски записа с видео камера. И двете имах чувството, че се вълнуват повече и от нас по време на концерта – бяха много емоциални, непрекъснато скачаха и викаха, ръкопляскаха много и не знам защо, но много ме впечатлиха. (ще отбележа, че дори Георги Христов стана два пъти от стола си). Според мен на такива като тези две българки се дължеше особената атмосфера по време на целия концерт – публиката беше повече от възторжена и когато се оглеждах около себе си, веднага си личеше кои са французи и кои – българи. Българите скачаха и викаха още щом чуят първите тонове на песента, а французите – след края й. В началото на концерта по-сдържано, а към края – почти толкова истерично колкото и българите. Сценографията и осветлението бяха в стила на концерта в НДК – пестеливи и неотвличащи вниманието. Слава богу, нямаше възможност да се подаряват цветя на сцената, иначе щеше да стане кошмарно като виждах колко букети бяха подготвени.
Порази ме строгостта, с която в тази зала гледат на времето. Ако беше в България, толкова успешен концерт с такава възторжена публика сигурно щеше да продължи поне половин час над предвиденото. Тук обаче – не. Преди влизане в залата имаше надпис, че концертът продължава до 22.15 часа и наистина в 22.15 дръпнаха завесата, независимо от виковете ни. Стана ми много жал като сравнявам този подход с българския. Изглежда и това е начинът да се прави шоу-бизнес: който иска още, да даде пак пари и да дойде другата вечер. Вече не се учудвам, че в края на живота си доста болната Едит Пиаф е имала концерти всяка вечер в продължение на месеци – независимо от настояванията на публиката за още бисове, просто спускат завесата и почват да те гонят от залата. Така всеки певец би издържал седмици наред, а не като в България да се раздава до пълно изтощение за всеки, който го пожелае.
Много ме впечатли и духът на Лили по време на концерта. Не знам как би реагирал някой друг при такъв инцидент като нейното падане, но Лили нито изпусна микрофона, нито спря да пее, че и се пошегува след песента като каза: „На всеки може да се случи да падне, по-важното е да можеш да станеш”, при което залата избухна в аплодисменти. За да няма недоразумения, тиражирани от жълтата преса, да поясня – по време на първия припев на „Една любов” Лили направи крачка назад, при което се спъна в някаква стойка за микрофони за рояла, направи опит да се задържи на крака, но политна назад и почти докосна за секунди пода. Цялото нещо продължи не по-дълго от няколко секунди и много хора в залата дори не забелязаха какво става.
Мисля не е нужно да ви убеждавам, че никак не ни се тръгваше от залата и опитахме да постоим колкото се може повече, но охраната почна да ни приканва да напуснем. Французите май се впечатлиха от виковете „още, още” и тъй като това и скандиранията „Лили, Лили” бяха единствените различими думи, които чуха, след концерта минавайки покрай скупчените на тротоара хора, се опитваха нескопосно да ни имитират. Получаваше се нещо като „отре, отре”. Голям смях падна, но не видях нито едно недоволно лице, нито един човек, който да бърза за някъде или да гледа мрачно или тъжно. Всички бяха светнали. От разговорите, които подочувах наоколо най-често срещаните думи бяха „emouvante” (вълнуваща), „grand artist” (голям артист), „incroyable voix” (невероятен глас), „elle a de charisme” (има харизма) и други подобни.
Заради изключителното преживяване за първи път от много време насам си позволих заедно с останалите фенове да изчакам излизането й, още повече като знам тази малка уличка встрани от залата, където е служебният вход на „Олимпия” какво е видяла. Уличката е тясна и когато някой я забеляза в минаващия мерцедес, се скупчихме около него и колата спря. Задната седалка беше отрупана с цветя. Лили свали стъклото и ни погледна с питащ поглед, защото в началото бяхме много смутени и за части от секундата само се гледахме. После някой поиска автограф върху новия календар, после – някой друг и така за известно време позадръстихме движението, но Лили си извади фулмастера и се разписа на всички. Случайните минувачи по улицата, която е пълна с шикозни заведения, кой знае какво са си помислили.
Ако трябва да направя заключение, ще кажа, че тъй като не съм присъствал на другите легендарни изяви на Лили (например във Виня дел Мар, в Чили), смятам, че концертът в зала "Олимпия" бе истински триумф в кариерата й. Донякъде и защото ми е близък, тъй като знам през какви пътища мина съставянето на сегашната програма. За последните 4-5 години, след като се раздели с Иван Лечев, който ходеше с една китара след нея, Лили направи огромни усилия да префасонира изявите си: освежи много песни от близкото и по-далечно минало, придаде нов смисъл на концертите си, а всичко това почна повече от скромно - само с едно акустично пиано в началото и далеч от подкрепата на каквито и да било електронни медии или меценати. Трябваше къртовски труд за да се стигне до тук и тъй като всичко стана пред очите и ушите ми сега се радвам истински на този успех.

Редактирано от chancce на 13.01.09 20:15.