Лили Иванова: В музиката не може да има модерно и демоде – или е хубаво, или е лошо

27 март 2007 | 19:34 | Радио "Фокус"-Пазарджик


Лили Иванова изнесе концерт пред пазарджишката публика в зала “Маестро Георги Атанасов”. Тя бе приета радушно от публиката, получи цветя от председателя на Общинския съвет Тодор Попов, а кметът Иван Евстатиев излезе на сцената, за да я поздрави лично и да й благодари за чудесния спектакъл. Концертът продължи повече от предварително обявеното време заради бисовете.
Примата на българската естрада – Лили Иванова – в интервю за радио “Фокус” – Пазарджик .

Фокус: Публиката в Пазарджик ви прие много радушно. Какво Ви дават срещите с Вашите почитатели?
Лили Иванова: За мен това е удоволствие, това ми е работата и когато публиката ме посреща така ентусиазирано, както беше тази вечер, естествено, че това ме прави щастлива.
Фокус: Какво е нужно за един изпълнител, за да може песните му да бъдат харесвани от всички поколения?
Лили Иванова: Аз мисля, че трябва този въпрос да го зададете на публиката.
Фокус: Вие нямате ли рецепта, кое прави една музика слушана и харесвана?
Лили Иванова: Това е компонент от много неща – изпълнителя, музиката, текста, аранжимента.
Фокус: А Вие как подбирате песните в репертоара си?
Лили Иванова: Аз съм известна с това, че текстът е много важен за мен. Често ми поднасят първо мелодията. Ако тя ми хареса, тогава я давам за текст и много стриктно следя за текста дали е хубав или не.
Фокус: Какво означава, според Вас, една музика да е модерна и как да отличим мимолетното от стойностното?
Лили Иванова: В музиката не може да има модерно и демоде – или е хубаво, или е лошо. Фактът, че нещо остава завинаги или за дълго време, значи, че то е стойностно.
Фокус: Какво Ви зарежда с положителна енергия и Ви кара да творите?
Лили Иванова: Може би моята публика, моят дух преди всичко. Защото ако трябва за нещо да ми се завижда, то това е за моя дух, на нищо друго.
Фокус: Плановете Ви занапред? Не предвиждате ли дует с някой български изпълнител?
Лили Иванова: Не, засега не. Планове винаги имам и сега има много интересни неща, които ми предстоят, но за да не ми мине котка път, не искам предварително да ги обявявам. Аз съм човек, който като си свърши работата, тогава се похвалва. Непрекъснато пътувам, непрекъснато имам записи, непрекъснато имам нови песни, непрекъснато старите песни ги правя по нов начин. Виждате, че работя в този формат, който смятам, че е много стойностен и много качествен.
Фокус: А вие как се срещнахте с тези музиканти? (Лили Иванова пя с музикантите Бисер Иванов /китара/, Огнян Енев /пиано и саксофон/, Орлин Цветанов /цигулка/ - бел.ред.)
Лили Иванова: Когато човек търси, намира. Първо намерих пианиста, цигуларя, след това и китариста. И така лека полека... С питане и до Цариград се стига.
Фокус: Ще гласувате ли на изборите за евродепутати?
Лили Иванова: Още не съм решила, но ще помисля по този въпрос. Не съм обърнала внимание на това нещо.
Фокус: А според Вас защо трябва да се гласува? Или защо не?
Лили Иванова: Според мен всеки човек трябва да има мнение. Така, ако чакаме, някой друг да ни свърши работата, няма да стане. Защото все чакаме някой друг да ни свърши работата. Затова сме на този хал. Ние трябва да си я вършим. Може би при мен затова така седят нещата и вървят във възходяща линия – защото аз сама си върша работата. Аз не изчаквам. И от никого нищо не чакам. Аз се грижа сама за абсолютно всичко, аз съм си мениджър, аз съм си организатор. В смисъл – аз организирам музикантите да репетираме, да търсят песни, в колко часа е репетицията, дали всички идват навреме, каква е апаратурата, какво е осветлението, с това всичко аз се занимавам. С абсолютно всичко.
Не се занимавам с политика, но човек трябва да има някаква позиция.
Фокус: Така е.
Лили Иванова: Бяхте ли на моя концерт?
Фокус: Да.
Лили Иванова: Обикновено искат да ме интервюират хора, които никога не са били на мои концерти. Как ще интервюираш за нещо, което не си видял? Все едно да ме питат за вкуса на някакъв сорт ябълка, който никога не съм вкусвала. Човек трябва да има информация. Защото може да не ви харесам. Не е нужно всички да ме обичат. Аз също не слушам всяка музика. Винаги си подбирам нещата. Но човек трябва да се информира, а не да пише наизуст. У нас няма журналисти, специализирани в областта на музиката. Навремето имаше. Кой с какво бил облечен, пък така казал – това се пише. А никой не може да направи дисекция на една песен, на един текст, на един концерт. Българите все сме нихилисти, все отричаме, не признаваме, ако имаме някакви таланти, защото се страхуваме, че някой, който е по-добър от нас, ще ни засенчи. Той при всички случаи ще засенчи всички, ако е добър.
Антон ПАНКОВ
Мария ФИЛЕВА

"Дори да ни делят различни истини, не сме ли все е едни и същи хора..."