ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"
"Богатство" и "Нашият град" - хитовете, които Чочо Владовски изпя с "Тангра", ще звучат и след смъртта му. От годините, в които всеки си припяваше за "хазяйката, която идва рано с виенска кифла, с каничка кафе" и "този град, в който аз съм роден", е минало доста време. Но те и до днес си остават класика в жанра. Музикантът си отиде от този свят само на 50. Трудно е да се повярва, но брадатият здравеняк страдаше от тежък диабет и в последните месеци буквално беше се стопил до 40 килограма.
"Слава Богу, успях да го видя преди десетина дни.

Изкарахме
си както едно време

каза вчера Теодор Шишманов от някогашната "Тоника". Двамата бяха близки от години. Майката и бащата на Чочо са кумове на тъста и тъщата на Тео и кръстници на Антоанета, съпругата на Шишманов.
"Диабетът като че ли беше неизбежен, защото го носеше по наследство. Той отключи и други болести. Чочо беше бохем, широко скроен, весел, забавен, умен, талантлив. Бог да го прости, хубав човек си отиде", страда Тео. 80-годишните родители на Чочо живеят в семейната вила в троянското селце Балканец и почти не се връщат в София. Сега очакват Трошан, по-големия им син, да пристигне за погребението. От четвърт век той живее в Сиатъл и е женен за Сия от "Тоника".
Рожденото име на рокаджията, когото всички наричаха Чочо, е Цветан. Роден е под знака на Риби на 20 март 1956 г.

Музиката е съдба за двамата братя

Баща им Христо Владовски е от най-известните български флейтисти. 25 години е солист в оркестъра на радиото и 5 години свири във филхармонията. Владовски баща има десетки ученици. Един от тях естествено е и малкият Чочо. Той трябва да продължи с класиката вкъщи. Защото Трошан вече свири със "Сребърните гривни". Чочо е тийнейджър, когато става ясно, че и той ще се отдаде на рока. Неслучайно бяга от къщи, за да свирят с Иван Лечев. А строгият родител, който му преподава флейта, завърта двойка в бележника му. Кариерата на Чочо и Иван Лечев започва в софийското читалище "Пробуда". По това време те са осмокласници, които мислят само за "Дийп пърпъл" и "Ролинг стоунс".
През 1974 г. гласовитият Чочо става вокалист на "Диана експрес", за кратко пътува с Емил Димитров и "Синьо-белите". Трошан вече е прочут като един от основателите на легендарните "Сребърни гривни", в които по-късно отива да свири и "братлето".

Дългите коси и чарлстонът са запазената им марка

макар и да им създават доста неприятности с милицията. През 1979 г., когато Трошан заминава за Скандинавия и оттам заедно със Сия емигрира в Канада, пътищата на двамата братя се разделят. Те не се виждат повече от десет години, не смеят да се търсят дори по телефона, а единственото им средство за комуникация са писмата, старателно прочитани от Държавна сигурност. Братята се срещат отново след промените у нас, но на американска земя. Чочо е твърдо решен да остане при Трошан, който има познати адвокати и ще му помогне да спечели емиграционното дело. Но след шест незабравими месеца разбира, че мястото му е в България и се завръща.
"Тангра" е щастливото попадение и голямата любов на Чочо Владовски, която го прави известен в родината. Първата формация на създадената от него през 1979-а група съществува 5 години. Още в началото печелят Младежкия конкурс за забавна песен. Следват летни концерти и голямо турне. Музикантите имат невиждана дотогава апаратура, авторските им песни автоматично се превръщат в хитове. С "Богатство" по музика на Борис Карадимчев правят истински фурор. "Нашият град" се ражда по-късно и веднага се запява от целокупния български народ. Момчетата обаче откриват, че текстът депресира жителите на скучните градчета, които го свързват със собствената си съдба и предпочитат да не го пеят на концертите си там.

Бумът
е до 1984 г.

Отричащ напъните за нов стил на групата, Чочо я напуска и се отдава на солова кариера.
Името на чаровния музикант се свързва с примата Лили Иванова. Александър Кипров ги запознава през 1988 г. "Почувствах, че искрата между тях пламна веднага", спомня си сега прочутият композитор и аранжор. "Чочо от дете беше в центъра на вниманието. Винаги е бил страшно интелигентен, усмихнат, интересен, с чувство за хумор. Години наред свирих и с Трошан из Америка. А с Лили също бях близък, защото съм направил много песни за нея", добавя Сашо. Малко след като ги представя един на друг, той отпрашва към Скандинавия. Престава да бъде в час с любовната история между Чочо и звездата. Но разбира, че не само са станали много близки, но и че работят здравата. През 1990 г. двамата създават едно от най-модерните звукозаписни студия у нас. От него излизат десетки хитове на най-популярните ни групи и изпълнители, много от които са наградени. После всеки поема по житейските лабиринти.
Една от последните песни на незабравимия музикант е "Масичка за сам". "Човек се ражда сам и умира сам", казваше той, макар че имаше безброй приятели. След музиката за него те бяха най-важното нещо на света.
---------------------------------------
Людмила Първанова

"Без правила"