След като разгледах задълбочено новия албум и го прослушах, мога да кажа за него само две хубави неща, но доста дребни. Хубавото е първо – че изобщо има нов албум, и второ - че външният му вид на пръв поглед е приличен.
Ако трябва да сме честни обаче такова чудо като „Без правила” едва ли ще видите някъде на пазара. В крайна сметка човек не може да разбере това нов албум ли е (защото в него има само три нови, неиздавани досега песни и една неиздавана, но записана преди повече от 15 години) или е наистина някаква златна колекция (както пише със ситни букви на обложката), или е дявол знае какво.
Вътре можете да намерите какво ли не – запис на „Боянският майстор” от 1995 г., записа на „Камино” от 2001 г., издаден за кой ли път (та толкова ли не можеше да сложи документален запис от последната година, с пиано и цигулка?), оригиналните записи на песни като „Две хубави очи” (1991 г), „Майка ми” (1993), „Спектакъл” (1989), „На дъното” (1993). Вътре фигурират и незнайно кому хрумналите песни „Ветрове” и „Изгарям” също в оригиналния си вариант. В същото време има студиен запис на новия вариант на „Чудо”, чиято версия обаче бледнее пред изъплнението на живо. Вярно че и ма и нов запис на „Какво си ти”, който звучи интересно като го сравниш със сегашното изпълнение на живо. Има и новия запис на „Невероятно”, чиято версия знаем от видеоклипа. Слава богу, че този който е съставял компилацията не му е хрумнало да ни лиши поне от тях. В тази поредица не мога да не отмина новия вариант на „Детелина” (а не „Детелини” както пише на обложката) – записът е умопомрачителен – звучи като най-обикновена чалга. Можеха просто да вземат запис на живо – къде къде по-интересно щеше да бъде. И какво прави вътре дует с Чочо Владовски? Сигурно и той трябва да вземе някой лев и това в случая е надделяло над всякакви художествени съображения.
В цялата тази подборка едва ли ще откриете някакъв особен смисъл, някаква единна концепция, да не говорим за послание. Взети са записи оттук-оттам, от различни периоди, записвани по различен начин, с различно състояние на гласа на Лили, с различни аранжименти – истински миш маш. Поне да имаше сирене или яйца вътре, а то наистина в тоя албум няма никаква спойка, нищо, което да му придаде поне някакъв вкус, какъвто ще да е. Една огромна излагация. Вероятно на някой, който не е добре запознат с нейното творчество, ще му хареса. Но едва ли е в това въпроса – въпросът е като си стигнал до едно ниво, да го защитаваш и да не отстъпваш от него.
Разгледах внимателно и обложката, защото в единия от бестовете имаше доста фактологични грешки. Слава богу – сбъркани имена на автори няма или поне аз не открих. Само че и оформлението е правено на принципа „карай да върви”. Не можах да разбера например какъв е този шрифт на латиница, с който е изписано името „Lili Ivanova”. Защото второто „л” в името „Лили” на практика е „ф” и е излязло нещо като „Lifi Ivanova”. Оформителят неслучайно не си поставил името. Вътре има прилично направена книжка с текстовете на песните, в която също открих грешка. Текстът на „Покруса” просто не може да започва с питанка още на първия ред. Абсурдно е Дамян Дамянов да е написал по този начин стихотворението „Душата ми вихрушка я обрули? Защо я пуснах гола и пеша…”. Има и други дребни детайли в текстовете и шрифтовете. Не може например да пишеш, изреждайки авторите: „т.: еди кой си” и „муз.: еди кой си”, т.е. не можеш да слагаш точка и две точки една след друга. Това е елементарно. Пък и не е прието заглавията да бъдат в болд и едновременно с това подчертани – не е естетично, а и никой не прави така. В същото време не е кой знае колко оригинално.
За снимките нямам какво да кажа – това са всъщност фотографиите от списание „5 звезди”, които взеха малко да ми поомръзват, но вероятно за широката публика ще са нещо ново.
Та така – съжалявам, че не мога да кажа нещо особено добро за този албум, но за съжаление съм виждал и по-добри албуми на Лили и то издавани в едни далеч по-гладни години.