Добре че малцина се решихме да ходим чак до Челопеч - макар и близко до София мястото е толкова забутано в пущинака, че единствения начин да стигне човек невредим до там и сравнително бързо е с вертолет. Както и да е - пристигнахме минути преди Лили да излезе на импровизираната сцена до язовир "Качулка". Празнуваше се деня на миньора. Преди това трябваше да изтърпим едно 20-минутно хоро, а които са пристигнали по-навреме - и куп чалгаджийки. На Лили редът й дойде чак към 22.00 часа. Не е нужно да ви разправям, че в момента, в който тя излезе, цялата поляна се скупчи пред сцената, но слава богу имаше охрана, която допусна съвсем до сцената само малките деца. Цялото миньорско войнство разбира се си наизвадиха мобилните телефони да я снимат, но Лили не им направи забележка. То пък какви ли снимки стават с мобилен телефон? Изпя десетина песни - "Пак ще те обичам", "Ела", "Малка част от мен", "Помниш ли моите сънища", "У дома", "Хазарт", "Танго", "Без правила" и "Ветрове". Понеже бяхме позабравили издънките на Ачо, той се постара да ни ги припомни - пусна направо "Ветрове" вместо "Без правила", та трябваше от сцената да му се извика" Стоп!". Публиката беше много заспала - сигурно бяха преяли с кебапчета и с бира. Посъбудиха се едва когато след "Ветрове" пуснаха фойерверки. През останалото време гледаха с полуотворени усти.