През 1980 г, професор Иван Славов в своя публикация във вестник "Народна култура" написа едно от най-верните определения за Лили Иванова- Ф Е Н О М Е Н !
Слушам песните и от няколко десетилетия.Не съм губил интерес към творчеството и нито за ден.Песента изпълнена от Лили винаги е звучала вкъщи или където и да съм.
Песента на Лили е преди всичко символ на култура.
А лично в Лили уважавам силата която притежава.Тази сила която и помага да се преборва с всички житейски несгоди .
ЕТО И СТАТИЯТА НА ПРОФЕСОРА:

ФЕНОМЕНЪТ ЛИЛИ ИВАНОВА
Защо феномен а не явление? Макар равнозначни двете понятия нюансират откликата между ефимерна яркост и трайно излъчване, сензацията и дълбокия отзвук в душите на хората. Пред техния поглед се появяват и бързо изчезват множество герои за час,фаворити и мними знаменитости, родени между две въздишки на модата, но само срещата с големият артист е събитие. И едва когато неговата съдба съвпадне с разцвета на някое епохално явление на века, когато чрез него, с него и след него запеят милионите, а поезията намери най-пряк път към техните сърца, артистът става феномен.Двадесет годишната кариера на Лили Иванова и отрежда заслужено място в тази привилегирована категория.
На какво се дължи нейната огромна и несекваща популярност?
Призванието и обичта на милионите поклоници на Лили Иванова са толкова спонтанни, колкото естествено е нейното израстване благодарение на изключителния и глас, трудолюбие и всеотдайност на изкуството.
За таланта срещата с времето е съдбоносна. Едно-две десетилетия по-рано или по-късно Лили Иванова нямаше да бъде феноменът който приковава така магнетично вниманието на една действително общонародна и интернационална аудитория, 60 - те години от нашия век: време на "Битълз" на битниците на Запад , на "поколението Х" в Англия наречено "тинейджъри", на постепенното възкресяване на стария градски фолклор и механджийска музика у нас , която закрея, а след това се развихри в ресторанти тип "Гамбринус" и битовите заведения . Време на разчупване на остарели форми и средства на въздействие на съзнанието на хората , добило особен размах след Априлският пленум . Да се премине направо от агитките и масовите песни към рока , от Аспарух Лешников и Катя Ванкова към Елвис Пресли Луис Амстронг, беше невъзможно и неловко .Българинът предпочита мелодичната линия , лирично-носталгичното в любовта, той се бои от разлъката и се опива от нейното предчуствие, без да се примирява с трагичните развръзки.Някой трябваше да даде израз на тези отново напиращи чувства , забравени или подтиснати в суровите години на войната и класовите схватки.Лили Иванова и другите с нея трябваше да бъдат едно начало , без друго начало на родна почва , и в това търсене, опипване, проверка имаше и наивност , и подражателство, и несръчни жестове , и преднамерени ефекти , но над всичко преобладаваше поривът към красота и нежността - жадувани от всеки състояния , които животът рядко предлага, тъкмо когато изнемогваме за тях.
Едно инстиктивно доловено или подсказано от покровителите и вдъхновителите на Лили Иванова насочване към този дух на времето, към вкуса на масите и новия стил в естрадната музика внезапно я наложи на всеобщото внимание. А след това дойдоха и първите сериозни изпитания. Опитаха се да я представят за подражание на Рита Павоне , Мирей Матийо , отдаваха всичко на природните и данни, за да оспорят артистичността и, да се усъмнят в нейната естетическа култура.Упрекваха я в самоповторение, жестова реторика и маниерност. Признаваха и дарование , но снизходително, като провинциално явление.Шеметното разрастване на световната естрада засили конкуренцията , повиши критериите и ако Лили Иванова бе останала само в нашите рамки , тя щеше да потвърди скептичните прогнози. Но тя се оказа удивително амбициозна , непримирима в стремежа си към самоусъвършенствуване и докато мнозина от нейната творческа генерация превърнаха самоповторението в амплоа , Лили Иванова изгради собствен стил - европейски по значимост и български по самобитност. Тя го насити със собствени интонации , вдъхна му искри от онова тайнствено дуенде , възпято от Лорка , което превръща гласа в течен метал, баналните думи - голяма поезия, а артиста - в жрец на своето изкуство.
Защо тази лекокрила женичка отминавана великодушно от времето , е толкова обичана , та дори скептици като мене , макар късно , признаха това? Защо тя в разговори , възклицания и посвещения фигурира с гальовното име Лили?
Защо нейната публика обхваща всички възрастови и културни пластове от народа ? Саркастичното подмятане , че била певица на елегичната женска възраст, се опровергава от факта , че хиляди младежи и девойки , запалени по Елвис Пресли и Джон Траволта , меломани и дискомани намират в сърцата си място и за Лили Иванова.
Светътъизпитва огромна нужда от нежност, макар не така сантиментална и реторична, както в старинните романси и довоенните шлагери. Сред толкова отрезвяващи и, разочароващи неща , след господството на музиката, атакуваща инстинктите и усещанията ,душата и сърцето потърсиха отново правата си.И тъкмо Лили Иванова даде глас на този копнеж по топлота , романтична любов и повик за всеотдайност, каквито срещаме в стиховете на Жак Превер и Пабло Неруда , Павел Матев и Дамян Дамянов. И нека не корим милионите сърца , закопнели за ласка , че се разнежват и стават макар и за миг сантиментални , обгърнати от песенната стихия на Лили Иванова. Нека забравим за миг интелигентското сивисокомерие, подчертаващо като вечно деленето на "висши" и "нисши" жанрове в музиката , а да се замислим повече за човека , комуто не само хляб, но и рози са нужни. И тъкмо този човек, а такива като него са милиони, които рядко или въобще нямат време за истинска поезия, преживява поетични трепети с песните на Лили Иванова.И ако това още не е сигурно доказателство за автентична поезия или дълбоки чувства , все пак е път или нагласа за бъдеща среща с тях.
Лили Иванова пее за щасливата любов , но като че ли акцентира върху носталгичните и нотки.Защо? Не поради лично разположение към тъгата и недоверие към това възвишено чувство, а защото щасливата любов не се осъзнава в мига на изживяването , вярва в безкрайността си и тъкмо в тази илюзорна не победимост е нейното величие и трагизъм. Лили Иванова успява да предаде тъкмо това предчуствие , да загатне раздялата изпитанието или изневярата зад златистият мираж на въображението , без да се отказва завинаги от любовта, защото светът без нея опустява , а хората стават като ненужни един другиму. Тя превърна в песен надеждите и желанията на милионите, нашата молитва за пощада пред ерозията на времето ,нашето голямо очакване на звездния миг , в който тайно вярваме.С песните на Лили Иванова ние водим макар ефимерни диалози с вечността, наречена любов, вечност, понеже се подновява при всяко поколение , и ефимерност , защото младоста и любовта се предлагат еднократно и не на всички. И тази привидно лековата мимолетна и " несериозна" музика понявга излъчва повече поезия и философски смисъл , отколкото елитарните послания на поети и композитори към избраниците и бъдните поколения!
Най - после обяснението на феномена Лили Иванова е в младостта , която тя олицетворява, в ненаситната и жажда за любов и нежност , с която наелектризира своите слушатели .Неспокойна щаслива с мига и неудовлетворена от него , винаги търсеща голямото чувство - може би повече мит , отколкото постижима реалност, но тревожещо и увличашто с безкрайността, която обещава, - Лили Иванова вече двадесет години държи в "топлите си длани " сърцата на милиони обожатели , без да ги разочарова. И ако тя изживява не малко житейски и артистични кризи и бури , ако не винаги е била вярна на своето амплоа , а художественият вкус не всякога е бил най-добрият и съветник, всичко това само разкрива вътрешният драматизъм на един привидно лесен, едва ли не окъпан в розови багри живот,зад който има толкова борба и воля за съвършенство.
И ако времето подари за това на Лили Иванова непреходна младост, нейните поклонници и се отблагодаряват с непреходната си любов.