Длъжна съм да ви поднеса извинение за забавата, с която ви докладвам обещаната информация. Разчитам да вашата благосклонност да бъда извинена.

1. Студ
2. Кой ражда болката
3. Малка част от мен
4. Невероятно
5. Нямо кино
6. Часове
7. Реквием
8. Ела
9. Обич
10. Заклинание
11. Девет кръга
12. Осъдени души
13. Стари мой, приятелю
14. Хазарт
15. Танго
16. Експрес танго
17. Влюбеният джаз
18. Подарих ти любовта
19. Детелина
20. Камино
21. Щурче
22. Ветре, клех те

Това бяха песните от втората вечер (петък, 27.01.06 г.)
Към тях, следващата вечер (събота, 28.01.06 г.) чухме и:

1. Частен случай
2. Нощта на късите разстояния
3. Без радио не мога

Лично аз съм много щастлива, че Лили се е върнала към 2 от най-хубавите композиции на Иван Лечев.


Не съм сигурна, че бих могла да добавя още нещо към вече написаното. Всеки преживява емоцията по свой си начин. Аз бих могла само да кажа - не пропускайте участията на Лили в пиано-клубовете, или където и другаде да било.

Няма как да подмина без коментар песните Студ, Часове и Нощта на късите разстояния, включени в новата програма на Лили.

За първи път чух Студ в далечната 1989 година, доколкото помня - ноември месец, в студената зала на един селски читалищен салон. Още помня как Лили приседна в лявата част на сцената, притихна... а в края на песента на мен ми течаха сълзи.

За Часове... дори и не съм сънувала, че някога ще мога да я чуя в живо изпълнение. Има някаква особена тъга и отчаяние в тази песен.

Нощта на късите разстояния - ами това е песен с такъв еротичен заряд, че ако има подходящ обект - с удоволствие бих направила едно еротично събличане пред любимия човек именно на тази песен...


Склонна съм да призная за основателна забележката, която Лили ни направи.

Да, попрекалихме малко, но съм сигурна, че и тя е проявила разбиране за източника на нашата еуфория. Дори да сме сбъркали някъде - сбъркали сме с добър помисъл в съзнанието. Пък като има грешка - има и прошка...

Прегледах и останалите мнения. С някои от тях съм съгласна, с други - не.

Нормално е гласът на човек да търпи промени с времето. Аз бих казала, че сега има много проникновено чувство в гласа на Лили. И преди го е имало, но сега е много по-ярко изразено.

Не знам защо г-н fantomsf е останал с такива впечатления, но аз не видях 100-на пенсионери, сред които Лили да пее.. Мен ник-ът ми може да е пенсионерски, ама... все още минавам да млада.

Аз предпочитам да чувам, виждам и следя всяка реакция, мимика, жест на Лили от близо. Нещо, което е постижимо в пиано-клуб и немислимо в концертна зала. А и в концертна зала всичко минава много "протоколно". Искам да я виждам естествена, освободена, вдъхновена.

За тихото и силното пеене - също не съм съгласна, че е странно. По-скоро така по-ярко се подчертава на кои фрази Лили иска да наблегне.


Някой беше питал за "Помниш ли моите сънища" - за мое съжаление (а може би и за съжаление на други) - тази песен вече не я включва в програмата си.

Редактирано от Дpyrapkaтa Mиxaйлoвнa на 02.02.06 15:21.