Много хубава тема. Ами аз съм пораснал с Лили Иванова през 70-те. Като дете са ме карали да пея нейни песни: Панаири, Имам аз една мечта и т.н. и изглежда съм ги пял с удоволствие. Но нямам спомени дали съм харесвал Лили Иванова. Тя беше една даденост, част от живота в моя детски свят. Имам и един забавен момент с една песен. Веднъж, докато е била на грамофона токът е угаснал точно, когато Лили е почнала да вика на някой припев. Аз съм се уплашил и след това съм плачел всеки път, когато са чуел тази песен. Не съм сигурен коя е песента, но мисля, че е от една малка плоча със зелена обложка.

След това към края на 70-те, когато тръгнах на училище, си спомням, че Лили Иванова ми звучеше старомодно. И изведнъж към '84 я открих отново. Тогава или тя промени нещо съществено в стила си или моето отношение се е променило. Започна да не ми звучи старомодно, а напротив много хубаво. Първата и плоча, която сам съм си купил, беше Лили Иванова '86 и тогава знаех всички песни. Тоя албум ми се струва някак забравен. Той излезе някак между другото, докато тя работеше в ГДР мисля. Тогава започнах да слушам и старите плочи от 70-те, които имахме вкъщи и открих песни като "Наше лято", например. След това през '88 излезе "Ти ме повика" и аз бях вече фен. Тогава отидох и за първи път на неин концерт. Но след "Ти ме повика" нещо стана и не съм следил следващите и албуми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jaytee на 27.07.05 14:54.