2-ри клас беше(1991-ва година) и бях гледал не помня вече какво по телевизията, но със сигурност беше само една песен. След като дни наред само тази песен ми беше в главата (ех, ако помнех и коя песен е била) семейното обкръжение взе решение грамофона заедно с известна част от творчеството на Лили Иванова да се извади от мазето. И така...
Интересното е, че в тази ми възраст си спомням песни на Лили (например "Две хубави очи" в музикална стълбица) и въобще не ми харесваше.
Всичко очевидно започна преди каквото и да било осъзнаване, но явно то не е довело до някакво отдръпване, а напротив.
Може би важното е, че Лили достига до хора от широк интелектуален кръг (освен възрастов) - в нея винаги можеш да откриеш точно толкова, колкото можеш да проумееш на ръба на понятията си.