На пръв поглед текстът на Камино изглежда безсмислено повтарящи се драматични фрази. Жената възпява един мъж, който е нещо като овчар с китара из планините, самотник и отшелник, тя също е сама, единственият й спътник е Луната, тя чува нейните молби за любов и щастие - в първата част има надежда и очакване - едва ли не жената пее за това, че мъжът идва до пътя, описва го като външен вид и т.н., после има нещо като среща между двамата - не е много ясно, тя го пита дали я обича и защо не я обича вече - явно, че той отговаря отрицателно, но само тя пее, така че нас ни остава да се досещаме за неговите думи - нещо като това да слушаш в стаята как някой говори по телефона - чуваш само него. След това тя остава сама и края на песента представлява драматичният й вик, че само Луната е нейна спътница.
Това засега, ще направя и точен превод.