Боже мой какво направих аз!
Ах, защо постъпих в този джаз!?
Вижте ги до мене, те всички са ергени.
Всеки ме задира в този час.
Пианистът влюбен е във мен.
Той това ми шепне всеки ден.
Топъл и лиричен, много симпатичен
той за мене просто е роден.
Всеки, и този саксофон ме задира с нежния си тон.
Ужким аз нехая, а цял ... мая, ала за любов не е сезон.
Може би вината е у мен самата, че съм си красива,
палава и жива и наверно доста талантлива.
Вечер връщам ли се вкъщи пак чувам стъпки в падналия мрак.
В часовете късни сърцето ще се пръсне,
барабанът ме преследва пак.
Сутрин още с първите лъчи контрабасът почва да звучи,
а аз съм вече будна от музиката чудна.
Ах, любов, любов не ме мъчи!
Може би вината е у мен самата, че съм си красива,
палава и жива и наверно доста талантлива.
Боже мой какво направих аз!
Ах, защо постъпих в този джаз!?
Палава и жива, разбих аз колектива и виновната съм аз.