Здравей Безсънна,

Първо много благодаря за твоя анализ - даваш нова насока в темета, която бе особено желена то мен.

Първо за "плача на жените". Мисля, че думите са си на място. Помисли за атмосферата, която създава първият стих - тъмна (без звезди) и студена ("изгаснал" въглен). Тук всяко сетиво е изострено - очите, кожата. А това, което се чува е женски плач. Просто това допълва мрачната картина.

Това за косачите, ми харесва. Ти си перифразирала "Това, което не ме убива, ме прави по-силен!", в смисъл че косачите закаляват духа. Но за мен в крайна сметка, те са символ на смъртта, най-вече заради косите си - косата е другото име на смъртта. Но както и в други символистични творби и тук тя е нещо желано, смъртта ще доносе покоя и щастието, тогава душата ще бъде в хармония със света - когата напусне тялото и всичко това, струва ми се, я превръща от нещо страшно в нещо естествено, през което всички ще минем.

Нашето мнение относно блясъка се различава - за мен той е прозаичен, познат, бутафорен, както много други неща от ежедневието - именно затова в текста има отказване от земния живот - заради евтиния блясък и глупавите условности.
Основната разлика в нашите тълкувания е отностно финала - ти го виждаш като жизнеутвърдаващ, а аз не. Всъщност аз смятам, че идеята за смъртта не е толкова плашеща, защото всеки край е начало. Важното е, че се избира пътя на истината.
Изглежда че, в крайна сметка, разликата в тълкуването на финала е привидна!

За мен е удоволствие да си водим такива дискусии, така че чакам с нетърпение нови мнения и особено твоето.