Преди време някой ме попита защо пиша за творчеството на Лили и правя всичко това. Моят отговор ще получите най-добре от текста на чудесната, но позабравена песен "За две ръце". Даже един човек да се зарадва от написаното от мен си заслужава да продължавам да се раздавам. Трогнат съм от топлите думи и одобрението, които получавам. И аз благодаря на всички доброжелателни, културни и разумни хора. Хубаво е да чуя такава положителна оценка за моя труд. Винаги ми е приятно, когато мога да дам на другите нещо полезно от себе си. Имам желание да разкажа и споделя още много интересни неща и факти, но съм подредил моите спомени хронологично, по години и това не се харесва много на някого. За мен винаги е по-ценно да търсиш нещо, да го откриеш, изследваш и създадеш самостоятелно, отколкото да преписваш наготово и понякога погрешно.
За сегашните изяви на Лили Иванова се пише навсякъде и много, но за миналите й се знае твърде малко и затова смятам, че тъкмо те са по-любопитни и заслужават по-голямо внимание. Не можем да пишем за бъдещето, ако не познаваме, изучаваме и анализираме миналото. Когато започнах да представям първите години на Лили Иванова някои се учудиха защо се връщам назад. Ако не бяха ранните й международни успехи, днес едва ли някой щеше още да си спомня и говори за нея. Името й щеше да е забравено, както това на Мария Косева и много други нейни колежки. Затова си позволявам един апел. Не се страхувайте да поглеждате назад в годините, ако те са били богати на творчески идеи и награди! Помнете, че зад нас остава само любовта!