Водещ: Ана Цолова, Би Ти Ви 22 декември 2006 г. 8.30 часа

- Искам да кажа на зрителите, че много се вълнувам - в студиото е голямата българска певица Лили Иванова. Добро утро!
- Добро утро!
- Поводът да ви поканим, е, че за по-подходящ гост точно преди коледните празници не се сещам да има, в последното ни предаване преди Коледа. Това е първото интервю, което Лили Иванова дава в нашия ефир на живо. Благодаря ви!
- Аз също ви благодаря.
- Поводът е и новият ви албум, в който има една нова песен и малка част от многото ви хитове през годините с нови аранжименти…
- Не е само една нова песен…не, не
- Не е ли само една? Ами ние всъщност ще чуем една нова песен „За тебе бях”, ще видим клипа и после ще разговаряме.
Честно казано ми се иска да изкажем вашата позиция по съдбата на петте български сестри в Либия, които ще посрещнат Коледа и Нова година в затвора за разлика от нас, които ще останем тук. Големи звезди като вас трябва да бъдат чути в един такъв момент от целия свят.
- Мога да кажа, че съм съпричастна към тяхната съдба. Вярвам в тяхната невинност, което се и доказа. Чувствам тая присъда като обида към всички българи и към моята държава, към България. И смятам, че политиците трябва да вземат много по-крути мерки, а не само така „мильм-мильм”. Така нищо няма да постигнем. Видяхме докъде докарахме нещата. Така че нещата са все пак в нашите политици. Те трябва да действат по-твърдо.
- Да преминем към новия ви албум. Какво има в него?
- В него има 5 нови песни. Останалите са по-стари песни, но в нов аранжимент. Новите ми аранжименти са на Емо Бояджиев. Композиторите са Александър Кипров отново, Краси Гюлемезов. От старите ми композитори има Александър Йосифов, Румен Бояджиев от ФСБ също има една песен
- Казахте, че правите нови аранжименти на стари ваши хитове.
- Да, но просто нямам време всичко да записвам и подготвям, пък и не е нужно.
- Да очакваме ли голям ваш концерт? Мисля, че публиката го очаква.
- Имайте малко търпение, мисля, че след новата година,през февруари или март. Но сега се уреждат нещата, аз никога не бързам да се хваля с нещо, докато всичко не съм убедена, че е сигурно.
- Преди Коледа и Нова година всички говорим за хубавите неща, но има ли нещо около нас, което да ви дразнят.
- О-о, много неща ме дразнят, но няма да ни стигне времето. Предпочитам да говорим за красивите неща. Нещата, които ме дрязнат – пак ще кажа, политиците са тези, които трябва да ги изчистят от държавата.
- За вас се знае, че спазвате един перфектен режим и ставането рано сутрин не влиза в този режим. Трудно ли ви беше?
- Ами много трудно, защото ако ви кажа, че почти не съм спала, едва ли ще ми повярвате. Имах участие снощи на едно парти в София и съм си легнала в 3 и половина. И трябваше да стана в 5 и половина. Но не е чак толкова трудно човек да стане рано, когато е необходимо. Когато пътувам, естествено, че ще стана рано, защото самолетът няма да ме чака.
- Как намирате хора, които да инвестират в изкуство?
- Обикновено те ме намират. Преди 5-6 години беше трудно, защото ми се налагаше да се срещам с някои хора, които са доста добре финансово за да се включат в подпомагане на изкуството и културата. Но те отказваха. Казваха: „Да”, ще помогнат, но после изчезваха. Но когато нещата трябва да се случат, те се случват. Един слънчев ден г-жа Лили Червенякова ми се обади и…досега ми е спонсорила 4 клипа.
Предполагам, че новия закон за меценетството ще подпомне по някакъв начин изкуството и културата и е крайно време той да се приеме.
- Когато човек е на върха, там е тясно, няма много място за много хора. Но не е ли и самотно?
- Не знам защо всички смятат, че съм самотна. Няма такова нещо.
- И други ли хора са ви питали?
- Да, аз обичам да седя сама, защото самотата ме зарежда. Може би защото се срещам с много хора. И винаги с нетърпение очаквам да се прибера вкъщи. А там е тишина и дори музика не се слуша. Понякога ми е достатъчно само за половин час да остана сама и все едно, че съм спала 10 часа.
- А кои са хората, на които можете да се доверите и се доверявате, как ги усещате?
- Ами, доверявам се само на себе си, в последно време.
- Това малко тъжно звучи.
- Не е тъжно, защо? Животът ме научи.
- Ми това може би е свързано със самотата.
- Не. Вярвам само на себе си и разчитам само на себе си. Животът ме е научил на това. Забелязала съм – аз съм напрамиер много дребна като се погледна в огледалото. Но много хора искат да се качат на раменете ми, за да изглеждат по-високи. Аз не правя трагедии от това. От нищо не правя трагедии, просто гледам напред.
- Какво ви обижда?
- Толкова неща съм видяла, че нищо вече не може да ме обиди. А като си помисля, че тези, които искат да ме обидят, съвсем вече не ги забелязвам.
- Кога за последен път плакахте?
- За последен път, когато почина майка ми, преди три години.
- Не плачете често?
- Не. Отстрани аз изглеждам много жестока, много студена и несъстрадателна. Това такава някаква фалшива представа за мен. Но - аз съм това, което съм.
- Помогнахте наскоро на един млад музикант. Разкажете нещо за това.
- Ами бях поканена преди месец и половина на един фестивал във Варна, в спортната зала. Там имаше всичко – класика, джаз, поп, балет. Направи ми впечатление това момче, което свиреше на тромпет безупречно. По-късно разговаряхме в гримьорната, аз го поздравих разбира се, учредих една награда за него. То ми каза, че има желание, една мечта по-скоро – да си купи един пиколо тромпет. Казах, че ще се опитам да направя нещо по този въпрос. Тъй като тези тромпети не се продават така на пазара.
- Сигурно са скъпи?
- Скъпи са, да. Те се поръчват. Н имахме късмет – в Осло се намери един единствен такъв тромпет – златен. Не в смисъл, че целият е от злато, а има някакво златно покритие на машинките там, не разбирам точно.
- Често ли срещате млади таланти, на които да подадете ръка?
- Много хора ме упрекват, че аз не подавам ръка на младите. Къде са тия млади и талантливи? Аз видях един и веднага направих каквото трябва. Не мисля, че има чак толкова много, които заслужават такива жестове. Това е един млад музикант, за когото мисля, че голямата кариера е пред него, да е жив и здрав. И му я пожелавам.
- Не знаех, че хората ви упрекват за това. Но може би младите хора не култивират таланта и енергията си в правилната посока?
- Всеки да отговаря за себе си. Нямам право да съда никого.
- Липсва ли ви нещо?
- Не бих казала. Аз съм човек, който не обича да се оплаква. На всеки човек му липсва нещо – малко или голямо, няма значение какво. Може би ми липсва една нова песен, това би ме зарадвало отколкото каквото и да било.
- Сега слушаме една ваша песен – „Какво си ти”. Наскоро Чочо Владовски ни напусна. Липсвла ли ви?
- Да, за съжаление. Това беше един изключителен музикант и певец. Когато той беше в група „Тангра”, за мен това беше …След това нещата там бяха малко по-посредствени по моето скромно мнение. Имам прекрасни спомени от нашата съвместна работа. Това беше един изключителен музикант.
- Кои са вашите приятели?
- Имам приятели, не е нужно да им казвам имената. Малко са, но ги имам.
- Наскоро вие получихте една много престижна награда от Русия, където много ви обичат, разкажете нещо за нея.
- Радвам се, че тази награда дойде от Русия, защото в сърцето си имам много специални спомени от срещите с руската публика. Които продължават и днес, макар и рядко. Защото те затвориха пазара си за други изпълнители, което за тях не е лошо. Не са като нас да не осигуряват работа за българските певци – те осигуряват за своите певци добра и качествена работа. Щастлрива съм, че тази награда са решили да я полча аз.
- Тази награда е давана на Маргрет Тачър, допринесла много за света и на Лили Иванова. Вие сте една от малкото, които не престават да се срещат с публиката в цялата страна. Какво ви предстои?
- Ами то моята работа е малко „Луд умора няма”. Но – това е моята работа.
- Малко хора го правят.
- Ами проблемът е техен. Ако дойдат дза ме питатще ги науча, но те не идват.
- Гледам по форумите, които вървят с вашия сайт, че много млади хора харесват вашата музика. Това ли е вашата публика в момента?
- Прави ми впечатление – аз много пътувам, изнасям концерти в малки зали – по 500-600 души, смея да твърдя, че билетите за тях са най-скъпи. Но залите са пълни и все повече виждам млада публика в тях. Даже место имам разговори с тези мои млади почитатели, и виждам че те ме преоткриват сега. Това ме и накара да запиша в малко по-модерни аранжименти моите пенси.
- Хората днес като че ли не са свикнали да слушат истинска музика, гледайки стадионите. Вас това обижда ли ви?
- Защо да ме обижда – за всеки влак си има пътници. Вчера бяха пълни, но днес пълни ли са? Един мимолетен успех мен не ме радва.
- Доскоро много популярна бе темата за досиетата и се оказа, че и вас са ви следили. Вие любопитна ли сте да си отворите досето и да видите кой ви е следил през годините.
- Ами любопитна съм. За мен всичко това беше странно. Нека видя за какво става въпрос. Ние в Турция бяхме цяла група, но може би и друг път да е имало такива неща. Но аз не съм забелязвала. Имаше само един случай на един фестивал в Гърция, където с една песен на Александърн Йосифов спечелих златна плоча. Това беше на тейхния най-голям стадион. Един човек от групата беше забелязал, че всеки път като излезем от хотела ни причаквал някакъв човек и ходел след нас. Но аз тогава не обърнах внимание, аз гледах своето пеене. Даже не съм и помисляла.
- Какво ще пожелаете…
- Искам да пожелая здраве и щастие на всички зрители и да се бъднат техните мечти през 2007 г. Искам да посрещнем тук у нас българките от Либия на Нова година.
- Още един път благодаря.
-