|
Георги Аспарухов (1943-1971)
Георги Аспарухов - Гунди е роден на 4ти май, 1943 година в кв. "Редута", София. Още от ранни години природният му талант се проявява в много спортни дисциплини - в училище той успешно играе волейбол, баскетбол, футбол и е отличен гимнастик. Връзката с футбола започва от 6-7 годишна възраст, когато е заведен от баща си Аспарух Рангелов в детско-юношеската школа на ЛЕВСКИ, по това време под ръководсвото на Коце Георгиев. Впечатлен от физиката и уменията на момчето опитният треньор не се поколебава да вземе Георги за подготовка в школата. Гунди преминава успешно през всички възрастови групи и печели две юношески шампионски титли с ЛЕВСКИ през 1960 и 1961 години. На 17-годишна възраст Гунди записва първото си участие в представителният отбор на ЛЕВСКИ - на стадион
"Раковски" влиза през второто полувреме срещу Локомотив (София). Привържениците на ЛЕВСКИ оценяват подобаващо талантът на младежа и не
след дълго той се превръща в техния любимец. Славата му на великолепен играч и спортсмен на терена привлича публиката като магнит и тя изпълва
стадионите до краен предел, за да наблюдава "чудото" Гунди. На 4ти февруари Гунди преминава в Ботев (Пд) - армейски тим, в който отслужва
военният си дълг към България. В същата година Ботев спечелва Купата на Съветската Армия, а през есента участва в Европейския турнир за Купата на УЕФА. Пловдивския тим достига до най-голямия си успех - четвъртфинал, отпадайки от испанския гранд Атлетико (Мадрид). Забележително постижение през този период са петте гола, които Гунди отбелязва на Стяуа (Букурещ) за крайната победа на Ботев с 5:1 и 2:3. През сезона 1962/63
Ботев е вицешампион на България. Гунди е много популярен в града и за известно време се носят основателни слухове за евентуалното му оставане
след уволнение. За радост на софийските фенове Гунди се завръща в ЛЕВСКИ след като изиграва последния си мач в Ботев на 5ти октомври 1963.
През 1965 отборът на ЛЕВСКИ става шампион на България за първи път от 12 години. Гунди е голмайстор на групата и получава многобройни отличия за представянето си. Въпреки непрестанните и тежки контузии, които го съпътстват той донася във витрината на ЛЕВСКИ шампионската титла още два пъти - през 1968 и 1970 г. Големият му футболен дар не остава незабелязан и на международното поле - след неговото представяне в редиците на ЛЕВСКИ на Европейската турнирна сцена срещу Бенфика (КЕШ '65/66) и Милан (КНК '68/69). Нерео Роко, треньор на "Милан", след като наблюдава играта на Георги Аспарухов, Възкликва: "Това е център-нападателят на моите мечти!". Аспарухов е първият български футболист с предложение за
игра в професионален тим - Бенфика. Най-голямо признание обаче футболистът получава в срещите за Националния отбор на България - паметни
остават мачовете през 1962 с/у Португалия - 3:1; 1963 с/у Португалия - 1:0; 1965 с/у Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с/у Швеция - 3:0; 1967 с/у Португалия
- 1:0; 1968 с/у Италия - 3:2; 1968 (на Уембли) с/у Англия - 1:1 и много други. В последната среща на своя кратък живот, ЛЕВСКИ - ЦСКА Гунди получава един от малкото червени картони в кариерата си - отговаряйки на Пламен Янчев, който не престава да го малтретира и предизвиква през целия мач. Още на следващия ден се събира комисия - изненадващо, с три дни по-рано от
обикновено и го наказва с неучастие в 3 срещи. В следствие на това Гунди решава да замине за Враца с приятеля си Никола Котков за бенефисен
мач, на който ги канят от дълго време. Никога няма да го изиграят... На 30 юни 1971, в 11 сутринта в местността Витиня Гунди и Котков катастрофират с висока скорост в камион и умират на място. Слуховете за тяхната смърт се разнасят със светлинна скорост из България и скоро страната е в състояние на национален траур. Стотици хиляди изпращат за последно Гунди и Котков на Националния стадион "Васил ЛЕВСКИ", въпреки специалните усилия на комунистическото правителство да ограничи спонтанното събиране на масите.
Георги Аспарухов е считан за най-добрия футболист на България за всички времена.
По материали от blue-blood.hit.bg и levski.bg
=======
Георги Соколов - Соколето (1942-2002)
Георги Соколов-Соколето е бивш български футболист, нападател. Роден е на 19 юни 1942 г. в София, починал на 27 юни 2002 г. Играл е за Спартак (Пловдив) (1957-1958), Левски (София) (1958-1969) и Дунав (Русе) (1969/ес.). Има 194 мача и 58 гола в "А" група (186 мача с 58 гола за Левски, 7 мача за Дунав и 2 мача за Спартак (Пд), с който дебютира на 15 години и 5 месеца играе в Плевен). Двукратен шампион на България през 1965 и 1968 с Левски и трикратен носител на Купата на Съветската армия (1958 със Спартак (Пд), 1959 и 1967 с Левски). Републикански юношески шампион с юношите на Левски през 1960 г., водени от Чори Петров. Има 14 мача и 5 гола за "А" националния отбор (1959-1965), 3 мача с 1 гол за "Б" националния и 11 мача с 3 гола за юношеския тим. През пролетта на 1959-а Соколов е една от основните фигури в юношеския национален тим на България, спечелил европейска титла на турнира в София. След този триумф Жоро, ненавършил 17 години, почти веднага се утвърждава и като титуляр в Левски. Дебютира за националния на 13 май 1959 г. при победата с 3:2 над Холандия в София (на 16 години, 10 месеца и 27 дни - най-младият футболист, играл за "А" отбора в историята). Последният му мач е на 4 септември 1965 г. срещу ГДР (3:2). Участва на СП-1962 в Чили (играе в 2 мача). За Левски има 5 мача и 1 гол в евротурнирите (3 мача и 1 гол за КЕШ и 2 мача за КНК). Автор е на първия гол за Левски в евротурнирите - на 12 септември 1965 г. в 8-та минута на 1/16 финала за КЕШ на стадион "Росунда" в Стокхолм - Юргорден - Левски 2:1. Един от най-големите таланти в българския футбол, който така и не развива докрай качествата си.
и един много интересен материал за Йогата
Божидар Искренов (1962)
Малко са играчите, които са оставяли толкова ярка следа в историята на един клуб. Още по-малко са играчите, който освен в историята остават и в сърцата на феновете след като приключат кариерата си. Това в пълна степен може да се каже за Божидар Искренов - Радостта на народа! Така го наричат всички, които поне веднъж са могли да се докоснат до неговото творчество. И като става въпрос за творчество, това не е преувеличение - Гиби е един от най-големите артисти, които футболните терени са виждали някога. Феновете никога няма да забравят перфектните финтове, невероятния дрибъл и изключителната атрактивност и въображение, с които Гиби отиграва всяко едно отделно положение. Освен обичта на претенциозната левскарска публика Божидар Искренов печели и редица трофеи през 10-те години, в които се състезава на Герена. Прави дебюта си за ЛЕВСКИ едва 18 годишен. Става трикратен шампион на България (1984, 1985, 1988), трикратен носител на купата на страната (1982, 1984, 1986). От 1980 до 1990 изиграва цели 208 шампионатни мача с фланелката на ЛЕВСКИ, в които бележи 41 гола. За купата на страната записва 40 мача с 12 гола. На международна сцена е не по-малко впечатляващ - записва 66 мача и 17 гола, като е в основата на отбора достигнал до 1/4 финал на КНК през 1986. За националния отбор изиграва 52 мача с 5 гола.
По материал от levskifc.com
=======
Наско Сираков (1962)
Нападателят на ЛЕВСКИ Наско Сираков определя облика цели 2 деситилетия, за които е запомнен с изключителния си голов нюх, физически данни и игра едновременно с двата крака и глава. Състезава се в клуба от 1980 до 1994, общо 10 сезона. Участва в 205 шампионатни мача в които постига рекордните за клуба 165 гола. За купата на страната изиграва 31 мача за Купата на България, в които отбелязва 32 гола. Играе в 59 международни и 50 други мача, като в тях вкарва съответно 33 и 37 гола. Наско Сираков е един от футболистите на ЛЕВСКИ които имат най-впечатляваща витрина на успехите - 5-кратен шампион на страната(1984, 1985, 1988, 1993, 1994), 3-кратен носител на Купата на България(1986,1992, 1994), 4-кратен голмайстор на "А" РФГ(1987 - с 36 гола, 1988 - с 28 гола, 1992 - с 26 гола и 1994 - с 30 гола). За националния отбор има изиграни 82 мача и 23 отбелязани гола. Наско Сираков е част от златния отбор на България през 1994, който достига полуфинал на световното първенство в САЩ. След завършването на спортната си кариера той заема ръководни постове във ФК ЛЕВСКИ
=======
Борислав Михайлов(1963)
Борислав Бисеров Михайлов е син е на бившия вратар Бисер Михайлов. Играе в Левски (София) от 1981 до 1989 г. (180 мача за първенството), Белененсеш (Португалия) от 1989 до 1991 г., ФК Мюлуз (Франция) от 1992 до 1994, Ботев (Пловдив) през 1994-1995 г. От 1995 г. той преминава в английския Рединг за цена от £800 000. Михайлов заема мястото на любимеца на отбора Шака Хислоп. В Славия играе през 1997/98 г. и за ФК Цюрих (Швейцария) през 1998/99 г.
Шампион на страната през 1984, 1985 и 1988 г., носител на купата през 1982, 1984 и 1986 г. В “А” група има 214 мача. С екипа на Левски е изиграл 34 мача за купата на страната и 18 мача в евротурнирите (6 за КЕШ, 7 за КНК и 5 за УЕФА). След финала за купата през 1985 г. между ЦСКА и Левски е сред наказаните с изключване от футбола, но е реабилитиран след половин година.
Има 102 мача за националния отбор, от които 60 като капитан (и двете постижения са рекордни за България). Дебютира на 4 май 1983 г. срещу Куба в София (3:2), последен мач на 5 юни 1998 г. срещу Алжир (2:0) в София. Неговият мач № 100 е на 6 ноември 1996 г. срещу Саудитска Арабия 0:1 като гост.
Участва на Световното първенство през 1986 г. в Мексико (осминафинал, играе 4 мача), бронзов медалист от Световното първенство през 1994 г. в САЩ (в 7 мача), както и на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача). Участва в мача Европа — Африка (4:0) през 2001 г. в Бари.
Б. Михайлов е най-успешният вратар в историята на българския футбол. Избран за Футболист № 1 на България през 1986 г.
По-късно влиза в ръководството на Левски. От 2000 г. е член на Изпълкома на Български футболен съюз (БФС) и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От 2001 г. е първи вицепрезидент на БФС. Избран е за президент на БФС на 21 октомври 2005 г.
=======
Николай Илиев (1964)
Защитник. Юноша на "Левски". Републикански шампион с отбора старша възраст (1981). За мъжкия тим на клуба играе маежду 1982 и 1993 г., общо 8 сезона. Участва в 196 шампионатни мача с 25 отбелязани гола, 40 мача за Купата на България със 7 гола, 69 международни мача с 8 гола и повече от 48 други срещи с 11 гола. Шампион на страната 4 пъти (1984, 1985, 1988, 1993). Носител на Купата на България два пъти (1984, 1986). Футболист №1 на България за 1987 г. За "А" нац. тим има 53 участия с 4 гола, а за младежкия нац.тим - 8 мача. Централен защитник, отличаващ се с перфектна игра с глава, агресивност и висока ефективност в персоналните двубои. Играл още в "Болоня"(Италия), "Рен"(Франция) и "Херта"(Берлин). Рано прекъсва кариерата си през 1994 г. поради серия тежки контузии. Носител на бронзов медал от СП'94 в САЩ
=======
Следва продължение...
Редактирано от Aл Bundy на 09.07.10 18:07.
|
Сини легенди [re: RlCHARDLONG]
(Лицензиран)
Сини легенди