|
Идеята за създаването на отбора датира от 1911, когато група ученици в района на улиците Витошка, Скобелев и Патриарх Евтимий се събират и играят футбол за удоволствие. В началото новият не официално регистриран клуб получава името "Шестия клуб" тъй като вече има създадени пет други - "Футбол клуб", "Клуб футбол", "Ботев", "Раковски" и "Развитие". Плановете за регистрацията на клуба се провалят заради започналите по това време Балканска и Междусъюзническа война. Все пак на 24-ти май 1914 мечтата на младежите е осъществена - създаден е Спортен футболен клуб ЛЕВСКИ. Учредителното събрание се състояло в местността "Могилката". На това събрание Борис Василев-Боркиша дава предложение за името на клуба - ЛЕВСКИ - което е прието единодушно. Управлението на клуба е двустепенно - ръководство и контролна комисиа. В първото ръководство на клуба влизат Владимир Георгиев(председател),Георги Манолев(подпредседател), Крум Динков(секретар), Борис Василев Боркиша(касиер), Атанас Янков и Стефан Тошков(членове) и Костадин Манолов(домакин). В контролната комисия са избрани Крум Траянов, Зафир Арабашев и Любомир Чавдаров. В състава на първия тим на ЛЕВСКИ се състезават всички момчета избрани в ръководството на отбора.
Цветовете на отбора първоначално са червено-жълти райета(фланелки) и черни гащета. Екипите са закупени от съседна Румъния и са официални екипи на ЛЕВСКИ до 1920 година. В началото отборът не е имал собствено игрище, а е провеждал заниманията си върху мястото на създаването на отбора - Могилката(терен с размери 80 на 40 метра в района на днешния НДК). През 1919 година отборът тренира на плаца VI Софийски полк(днес бул. Патриарх Евтимий и бул. Витоша). В периода 1914-1921, поради липсата на организация на футболните клубове в България, първенство или състезания не се провеждат, а клубовете сами организират мачове помежду си. Въпреки оскъдните източници, от клубния дневник по онова време е ясно че първият мач на ЛЕВСКИ е изигран през лятото на 1914 на игрище "Славия" и е срещу резервния отбор на "ФК-13". Мачът завършва с победа 1:0 на "ФК-13". Пак според този дневник първия мач от най-старото столично дерби ЛЕВСКИ-"Славия" е изигран на първи април 1915. а "Славия" побеждава 1:0.
(Първия отбор на ЛЕВСКИ - 1915 г.)
През 1921 се организира Софийска Спортна Лига(ССЛ), като СФК ЛЕВСКИ е съучредител на лигата и се състезава с нови екипи - сини фланелки и бели гащета.
(Отбора на ЛЕВСКИ през 1921 г.)
Отборите в лигата са 10, но на практика отборът "България" не изиграва нито един мач и съответно има 9 служебни загуби. Първият шампионатен мач на ЛЕВСКИ се състои на 18.09.1921 и е срещу "Атлетик"-София. Победа с 3:1. Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на 4 от отборите(ЛЕВСКИ, ФК-13, ОСК "Слава" и "Победа"), заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на "Славия" и "Атлетик". Следващия сезон,1922-1923, заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори плюс "Жаботински" формират отделна лига - Софийски спортен съюз(ССС), като ЛЕВСКИ печели всичките си мачове в него и става първенец. В другата лига, ССЛ, победител е "Славия". През септември 1923 двете организации се помиряват и решават да определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС. Мачът ЛЕВСКИ-"Славия" се състои на 23.09.1923, а ЛЕВСКИ побеждава драматично с 3:2. Държавно първенство все още не се играе. Следват две години, в които ЛЕВСКИ е безапелационен първенец на Софийската спортна федерация(обединението на ССЛ и ССС), и като представител на Софийската в държавното първенство, създадено 1924, достига финал през 1925, който губи от Владислав(Вн) с 2:0. През следващите 3 години "Славия" печели софийската титла и представя ССДФ в държавното първенство. През 1929 ЛЕВСКИ отново достига финал на държавното първенство, след като е спечелил СОСО(наследник на ССФ), но пак губи, този път от Ботев(Пд) с 1:0. Интересен факт за този период от историята на отбора е че ЛЕВСКИ е първият клуб, който осигурява социално играчите си. Това става след като през 1929 година 12 футболисти на ЛЕВСКИ проявяват финансови и социални претенции, при което са извадени от отбора и не играят в пролетния дял на софийското и финалната фаза на държавното първенство. След продължителни преговори през лятото на 1929 се стига до компромис. Ръководството на ЛЕВСКИ застрахова 19 свои футболисти срещу инциденти по време на мач или тренировки. По това реме ЛЕВСКИ изиграва и първите си международни мачове - загуба 0:1 от Галиполи(Истамбул) и победа над Кубан(Истамбул) с 6:0. През 20-те години изявен голмайстор за сините е Ас. Пешев.
През 1922 година се изработва и първата значка на клуба, която е по проект на Минчо Качулев.
През това десетилетие ЛЕВСКИ се сдобива и с първия си марш. Той е по текст на Д. Симидов и музика на Христо Маников и е създаден през 1924 година. Ето и текста:
Хип, хип - ура, ура!
В очите ни победно гледа
на спорта ярката зора.
Ний славим своята победа,
с победен зов, хип-хип ура!
С кого се ние не сразихме
и кой от нас не беше пръв.
Ний с устрем всъде победихме,
че спорта е във наш'та кръв.
О, винаги успех и слава
ни носи вихрения мач
и задоволство засиява над нас
при нас вечерния здрач,
да ни светло гледа на спорта ярката зора.
Ний славим своята победа,
с победен зов, хип-хип ура!
През 30-те години ЛЕВСКИ печели първата си държавна титла. Това става през сезона 1932-1933, когато сините печелят СОСО(столичното първенство) с цели 5 точки преднина пред "АС 23", а по пътя към така желаната шампионска купа отстраняват безапелационно отборите на Ботев(Враца) с 6:0, Борислав(Кюстендил) с 9:1, Ботев(Ямбол) с 4:2 и на финала "Шипченски сокол(Варна) с 3:1. Голмайстор на отбора е Ас. Пешев с впечатляващите 27 гола.
(Сини шампиони - 1933 г.)
Втората титла на синия тим идва в сезона 1936-1937, когато ЛЕВСКИ печели Софийското първенство само по голова разлика пред "ФК 13", а на финала на държавното първенство постига равенство 0:0 и победа 3:0 срещу съименика си от Русе. Треньор на отбора е К. Йовович, а лидерите - Ас. Панчев, Н. Димитров и голмоайстора на отбора Г. Андрейчев.
(Сини шампиони - 1937 г.)
Следващия сезон, 1937-1938 по решение на БНСФ и със съгласието на всички областни спортни федерации се създава общонационална футболна дивизия от 10 отбора. ЛЕВСКИ не се представя на ниво този сезон и завършва едва на 7-мо място.
За историята на ЛЕВСКИ в периода 1930-1939 е редно да се спомене турнето, което отбора провежда през 1936 година в Източна Прусия(Германия), Прибалтика и Полша. По това време(1938 година) е създадено и първото знаме на отбора. От лицевата страна то представлява разделен по диагонала на две половини, жълта и червена, правоъгълник. В ъглите са буквите БНСФ, а в средата е значката на отбора, оградена с лавров венец. На обратната страна на знамето е изписано "Чрез спорта за Родината"!
В началото на 40-те години във военна обстановка ЛЕВСКИ успява да вземе първият си дубъл - шампионска титла плюс Царската купа на страната през 1942 година, като на финала на държавното първенство побеждава в два мача "Македония"(Скопие) с 2:0 и 1:0. Във финала на Царската купа ЛЕВСКИ побеждава "Спортклуб"(Пд) с 3:1.
(Сини шампиони - 1942 г.)
През есента на 1944 се извършва реорганизация на спортните клубове от новата ОФ власт под диктовката на компартията. Сменени са всички ръководители на клубовете. Изключениса редица играчи и треньори. Някои дори са ликвидирани без съд и присъда(от ЛЕВСКИ това са Р. Мазников, К. Цветков и К. Жеков). Извършени са редица преименования и обединения на отборите, като ЛЕВСКИ е обединен с "Княз Кирил", който преди това е преименован на "Пощенски спортен клуб"(ПСК). Новото име на отбора е ПСК ЛЕВСКИ. Въпреки тези промени следват нови успехи на ЛЕВСКИ през следващите години - отбора е шампион за 1946-та, 1947-ма и 1949-та година и носител на Купата на Съветската Армия за 1946, 1947 и 1949, когато победата е постигната след 3 мача(общо 330 минути игра) с вечния враг ЦСКА.
(Сини шампиони - 1946, 1947 и 1949 г.)
След дубъла през 1949 година ФК ЛЕВСКИ е преименуван в "Динамо" с решение на ЦК на БКП и става ведомствен клуб на пощенци и работещите в областта на леката и хранителната промишленост. По-късно, през 1957 името на отбора е върнато.
През 1949 година държавното ни първенство е преобразувано в "А" РФГ, като от сезона 1950 се играе по схемата "пролет-есен"(по съветски образец). Първия сезон под тази схема ЛЕВСКИ печели златните медали пред отборите на "Славия" и "Академик"(София) и Купата на съветската армия.
(Сини шампиони - 1950 г.)
Следващия успех в историята на ЛЕВСКИ е записан със спечелването на титлата през 1953.
(Сини шампиони - 1953 г.)
Следва голям период 11 години без краен успех в държавното първенство, както и 9 поредни титли на ЦСКА, не без помощта на "народната власт". В същото време ЛЕВСКИ е господар в турнира "Купа на съветската армия" като триумфира с нея през 1956, 1957 и 1959. През 1958 шампионатът на България се връща в системата "есен-пролет".
60-те години са белязани както от стабилното представяне на ЛЕВСКИ във вътрешното първенство на страната и първите успехи на международна сцена в Европейските клубни турнири, така и от магията на легендарната 9-ка на ЛЕВСКИ и националния отбор - Георги Апарухов-Гунди. С него, Г. Соколов и Сашо Костов в състава си ЛЕВСКИ печели титлата през 1965 и 1968, а взема Купата на съветската армия през 1967. През 1968 е постигната и култовата победа над вечния съперник ЦСКА с 7:2, която завинаги е влезнала във фолклора на синята агитка.
Сини шампиони - 1965 и 1968 г.)
ЛЕВСКИ изиграва и първите си мачове в Купата на европейските шампиони, като при дебюта си пред собствена публика постига впечатляващ успех с 6:0 над шведския Юргорден, а в следващия кръг затруднява максимално европейския шампион "Бенкфика". Резултатите от двата мача са равен 2:2 като домакин и 3:2 като гост. Следващия сезон ЛЕВСКИ играе в Купата на носители на купи, като изиграва успешен домакински мач срещу великият Милан - 1:1. Ново преименуване и обединяване на клубове в България започва през 1968 година. Този път обявената от ЦК на БКП цел е да се създадат по-силни спортни структури, които да издигнат нашия спорт на европейско и световно равнище. ЛЕВСКИ е обединен с клуба на МВР "Спартак" и получава името "ЛЕВСКИ-Спартак", което се запазва до 1985.
Началото на 70-те години е белязано от последната титла на Георги Апарухов - Гунди с ЛЕВСКИ през 1970 и с трагичната кончина на синята деветка и привлечения година по-рано, магьосник с топката Никола Котков. Трагедията се случва при катастрофа в прохода Витиня на 30.6.1971 при пътуване на двете легенди в българския футбол от София към Враца, за юбилеен мач на врачанския Ботев. След този инцидент обезкървения ЛЕВСКИ 3 години не успява да завоюва титла, а единственият по-сериозен успех на отбора са спечелените Купи на съветската армия през 1972. Следващия голям успех на отбора е от 1974 когато шампионската титла отново поема към синия клуб!
(Сини шампиони - 1970 и 1974 г.)
През 1977 ЛЕВСКИ достига 1/4-финал за КНК като отстранява Боависта и побеждава Атлетико Мадрид. Кирил Мановол става голмайстор на турнира с 13 гола. Тои продължава да държи и рекорда за най-много голове в един мач - 6 срещу Рейпас(Лахти). В този отбор на ЛЕВСКИ се изявяват редица легенди - освен Манолов са играли Павел Панов, Емил Спасов, Тодор Барзов, Войн Войнов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Иван Тишански, Георги Цветков... Фамозно нападение!
Същата година отборът става и шампион и носител на купата на България след завръщането на ветерана треньор Васил Спасов. След сезона обаче той се пенсионира, Панов чупи крак, Ивков и Спасов също се контузват, Манолов бива изгонен от футбола от БКП. Отбора печели срещу основните си конкуренти, но губи лесно точки от слабаци и логично остава трети. През 1979 обаче, амбициозния млад треньор Вуцов намира заместника на Манолов в лицето на 20-годишния Руси Гочев, станал голмайстор на отбора. Легендарния десен бек Пламен Николов също се присъединява към отбора. Със завръщането на Панов ударната мощ на отбора отново е недостижима в България.
(Сини шампиони - 1977 и 1979 г.)
80-те години не започват добре за синия тим въпреки отстраняването в евротурнирите на Динамо Киев през 1980 - трето място през 1980 и втори места през 1981, 1982 и 1983 в първенството на България. За сметка на това през средата и в края на десетилетието ЛЕВСКИ с Наско Сираков и Ники Илиев в състава си, постига поредица успехи - шампион през 1984, 1985 и 1988, отстраняване на германския гранд Щутгарт в Европейските турнири 2 години поред - 1983 и 1984.
(Сини шампиони - 1984, 1985 и 1988 г.)
През 80-те години ЛЕВСКИ продължава традицията да се представя добре в турнира за Купата на България(наследник на Купата на съветската армия) - печели я през 1982, 1984 и 1986 след победи съответно с разгомното 4:0 над ЦСКА, над Ботев(Пд) с 1:0 и отново над ЦСКА с 2:1.
През 1985 година следва ново преименуване на клуба от ЦК на БКП. След финалния мач за Купата на България между "ЛЕВСКИ-Спартак" и ЦСКА, преминал при много груба игра и безобразно съдийство на Ахмед Яшаров, двата отбора са разформировани и преименувани. ЛЕВСКИ получава името "Витоша", с което отборът достига до 1/4-финал в КНК през 1986.
90-те години на 20 век са едно от най-успешните десетилетия в Историята на ЛЕВСКИ. Синият тим печели 5 купи на страната - 1991, 1992, 1994, 1998 и 1999, като две от тях са постигнати с разгромни резултати във финалните мачове - през 1992 над Пирин (Благоевград) с 5:0 и през 1998 година отново 5:0 над ЦСКА, който по това време празнува 50-тата си годишнина. Така се затвърждава традициата на всеки кръгъл юбилей армейците да получават специален подарък от футболистите на ЛЕВСКИ.
В същото време Левски печели и 3 шампионски титли на страната - 1993,1994 и 1995, като особено впечатляваща е последната от тях, когато сините лъвове, с звездите от САЩ '94, Златко Янков, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Цанко Цветанов, Наско Сираков и Емил Кременлиев в състава си, буквално разбиват основните конкуренти за титлата. Локомотив(София), ЦСКА, Ботев(Пловдив) усещат силата на синята лавина и губят съответно с 8:0, 7:1 и 6:1. По този начин магическото число 7 се отвърждава в песните на синята агитка, а тези резултати не оставят поле за съмнение относно името на шампиона.
(Сини шампиони - 1993, 1994 и 1995 г.)
След този сезон основните футболисти на ЛЕВСКИ са продадени зад граница, а нови качествени попълнения не са закупени. Следва година на интриги във и извън отбора, в която "Славия" става шампион, а президента на ЛЕВСКИ Томас Лафчис вади отбора от терена по време на финалния мач за Купата на България, заради несъгласие с поредица съдийски отсъждания. Присъдена е служебна загуба 4:0 на отбора от Герена.
През последното десетилетие на 20 век ЛЕВСКИ постига няколко срамни загуби на европейска сцена от слаби отбори, но също така и паметна победа с 2:1 над Глазгоу Рейнджърс в София през 1994 с гол на Н. Тодоров-Кайзера в последната секунда на мача и е на крачка от това да бъде първия български отбор, класирал се за новосформираната Шампионска Лига.
ЛЕВСКИ започва новото хилядолетие по шампионски - два дубъла през 2000 и 2002, шампионска титла през 2001 и Купа на България през 2003, като основна заслуга за това има централния нападател Георги Иванов-Гозно. За съжаление липсата на спортен шанс през трите шампионски години лишава отбора от участие в Шампионската лига.
През 2004 г. ръководството на тима реши да въведе редица промени. В Левски се върна като старши треньор бившият футболист на сините Станимир Стоилов. Бяха освободени редица опитни играчи, други - продадени, а на тяхно място дойдоха младите таланти от школата на клуба - Домовчийски, Ники Михайлов, Лъчо Балтанов, Живко Миланов, Ники Димитров, Мариян Огнянов, екзотичните перли Лусио Вагнер и Ричард Еромоигбе, французинът Седрик Бардон и хърватският бранител Игор Томашич. В отбора се завърнаха блудният син Христо Йовов и неостаряващият Даниел Боримиров и като че ли оттам започна всичко хубаво. Защо ли: Попитайте Оксер, Марсилия, Артмедия и Удинезе, те знаят най-добре. За пети път в историята на клуба левскарите стигат до четвъртфинал в евротурнир, а сините фенове заляха Стария континент. При този исторически поход в Европа спечелването на титлата през 2006 г. в България бе най-нормалното нещо, което можеше да се случи в дните преди световното първенство в Германия... Приказката продължава!
(Сини шампиони - 2000, 2001, 2002 и 2006 г.)
По материали от levskifc.com, levski.bg и forum.levski.com, специални благодарности на Дани!
|
История [re: RlCHARDLONG]
(Лицензиран)
История