|
днес Даниел Боримиров става на 36 години! да му пожелаем още няколко години да е все на такова ниво и да радва феновете на Левски, както го е правил винаги през последните 16 години! За мен лично Даниел Боримиров е един много ценен човек не само, защото живеехме преди в един квартал! Когато за първи път бях на мач на Левски през 1992 година срещу Берое (завърши 2:0 за нас!) първия гол който видях на живо бе именно неговия, удар с десния крак по диагонала ниско в десния ъгъл на вратаря!
ето тук една статия по случая!
Неуморимият ветеран
Даниел Боримиров днес навършва 36 години.
Като че ли това звучи някак нереално. Защото полузащитникът не само беше водеща фигура за "сините" през есенния полусезон, а и най-вече за това, че през цялото това време демонстрира кондиция и енергия, която би трябвало да кара болшинството футболистите в "А" група да се чувстват, меко казано, неудобно.
Когато през пролетта на 2004 г. Боримиров се завърна в Левски по покана на Георги Василев и Андрей Желязков, едва ли някой е очаквал, че Дани година по-късно ще се превърне в мотора и лидера на отбора.
Още повече че първите изяви, при повторния "син" дебют на Борето, бяха неубедителни. Последва и конфликт, макар и кратък, с Гочето.
Боримиров обаче отново показа, че има характер и амбиция в изобилие. Постепенно влезе във форма. Тандемът Василев-Желязков си тръгна от "Герена", но Дани вече бе основна фигура в тима. Важността му за отбора стана толкова голяма, че привържениците наистина недоумяваха защо през лятото на 2005 г. ръководството на клуба забави до последно подписването на нов договор с него. Контрактът стана факт, а Боримиров показа, че е от хората, които държат на името си.
През есента на 2005 г. именно той бе играчът, чиято роля беше изключително важна за евроудара, който направи Левски, класирайки се за 1/16-финал в турнира за купата на УЕФА. За успехите над Оксер, Марсилия и Динамо Букурещ заслуга има и Боримиров. Треньорите на евросъперниците на Левски неизменно сочеха ветерана сред водещите "сини" футболисти.
Имаше защо. С поведението си Боримиров бе истински лидер. С опита, с амбицията си вдъхваше увереност на по-младите си съотборници. Бе пример за тях със себераздаването си. С огромната си работоспособност, движение по терена и тактическа зрялост бе сред основните фигури в отбора. Боримиров показа и висок спортен морал.
Въпреки проблемите си с травмата в глезена (мъчеше го доста време) той стискаше зъби и продължаваше да играе, независимо от риска от усложняване на контузията. С изявите си Борето наистина имаше основание да очаква да получи приза за български футболист на годината.
Незаслужено пред него бяха класирани обаче Бербатов и Стилян Петров. Това стана повод той да "покаже зъбите си", като реакцията му не бе проява на "бон тон", въпреки че раздразнението му бе справедливо. Впоследствие Дани заяви, че страстите около тази анкета са вече зад гърба му и той гледа напред.
На 36 години да продължаваш да си толкова концентриран и целеустремен в кариерата си на футболист във водещ отбор е най-малкото респектиращо.
Разковничето за физически безупречната си форма Бориморов сочи в начина на хранене и възстановяване. На тренировките, разбира се, той гледа не по-малко сериозно отколкото на официалните мачове.
За изграждането му като модерен професионалист огромна роля изигра и повече от 8-годишният му престой в Бундеслигата, където с екипа на Мюнхен 1860 записа над 200 мача. Преди това дошлият на 20 години от Бдин (Видин) футболист пет сезона израстваше в Левски, с който стана три пъти поред шампион.
Боримиров бе и в националния ни тим, класирал се четвърти на световното в Щатите през 1994 г., като се разписа и в мача с Гърция. Кариерата на Даниел е типичен пример за това как с много труд, упоритост, целенасоченост и дисциплина можеш да оставиш име в сферата, в която работиш.
Буди уважение, че на 35 години Даниел се утвърди като водещ футболист в първенството ни.
В същата позиция преди десетина години беше друг известен футболист - Георги Йорданов-Ламята.
През януари 1997 г. бившият халф на Левски облече екипа на ЦСКА. Не само фактът, че е бил дълго време "син", но особено възрастта му - 33 години и половина - беше причина трансферът му на "Армията" да бъде посрещнат с много съмнения. Ламята, който дойде от втородивизионния Септември, опроверга категорично всички скептици. Вече в ролята на бранител, Гошо Йорданов стана не само основен играч на ЦСКА, с който направи дубъл през 1997 г., но и бе сред най-изявените футболисти в България в този период.
Ламята игра в продължение на две години с червената фланелка. Така след шестгодишно прекъсване записа мач и за националния отбор (в контролата България - Мароко (2:4) на 22.04.98 г., когато е почти 35-годишен). Въпреки възраждането си в ЦСКА Ламята преживя там и трудни моменти - 0:5 срещу Левски на финала за купата на България през 1998 г., отбеляза си автогол, а в края на същата година и 0:8 срещу Литекс, за което се опитаха да му прехвърлят отговорността и той напусна отбора. Ламята игра до 37-годишна възраст и премина през Септември, Спартак (Пл) и Черноморец.
Наскоро Боримиров заяви, че има намерение да играе поне още година-две, но не може да каже, че ще завърши кариерата си в Левски.
Така Дани не изключи възможността за трансфер, който няма да е крачка надолу по пътя на едно спокойно оттегляне от зеления терен. Дали това не е прекалено дръзка мечта?
Ще видим. Боримиров записа последния си мач за националния отбор на 35 години срещу Унгария в Будапеща (1:1), ликува с купата и суперкупата на България, а сега продължава със "сините" и през пролетта в евротурнирите.
В първенството ни в момента има само двама по-възрастни футболисти от Боримиров - вратарят Тихомир Тодоров (Марек) и Христо Коилов (Локо Сф), които са родени през 1969 г. Другият набор на Борето в "А" група е Костадин Видолов, който на 2 май ще направи 36 години. Бившите национали Видолов и Коилов продължават да са много важни играчи за отборите си.
Любопитно е, че треньорът Георги Василев, който върна Боримиров в Левски преди 2 години, бе човекът, който взе и Гошо Йорданов-Ламята в ЦСКА през 1997 г.
А играещите днес успешно ветерани Видолов и Коилов, преди да се завърнат отново в първенството ни, се изявяваха под ръководството на Гочето в берлинския Унион. Гочето се върна на "Герена" заедно с Боримиров и Видолов. След шест месеца Коцето пое към Пловдив, а Боримиров се оказа по-жилав...
На оръжие!Редактирано от falkenbach на 15.01.06 16:47.
|
ЧРД Боре! Продължавай все така да ни радваш!
