Led Zepp така или иначе няма.
Та визирам твоето мнение и това преди него. Както и във всяка друга област и тук си има примери и контрапримери. Та по тази логика, по която се твърди, че не може да е Led Zeppelin ако няма Bonzo и не може да е Queen ако няма Freddie (най-сетне му научих правописа) може да се твърди, че такава птица AC/DC без Bon Scott не може да съществува. Bon Scott несъмнено е титан и след неговата смърт Angus изпада в криза и хвърля китарата. Фактически Malcolm е единственият, който вярва, че AC/DC могат и трябва да продължат. И ето, че съдбата в този критичен момент им подхвърля Brian Johnson. Та и до ден днешен се водят спорове кой от двамата е по-добър - Bon или Brian. И дори като истински фенове, които твърдо са убедени, че Bon Scott е гласът на AC/DC, с ръка на сърцето не можем да отречем, че заслугите на Brian Johnson за развитието на Rock'n Rolla са невероятни и всички единодушно смятат продължаването на традицията AC/DC за правилното решение.
А сега да погледнем един коренно противоположен пример - Дееп Пурпле. През тази велика група се е извървяло дет' се вика куцо и сакато. Въпреки непрекъснатите рокади групата не си сменя името и кой знае защо това и никого не притеснява. Факт е обаче, че Дееп Пурпле, отчасти и под въздействие на непрестанно сменящия се персонал, извървява един невероятен творчески път - от art rock-изпълнениеята с Evans И Simper, през абсолютният Hard Rock с Gillan и Glover, през blues и funk-настроенията на Coverdale и Hughes до уникалия Come Taste The Band с Tommy Bolin на китарата, който се движи по тангентата на джаза. Групата в крайна сметка се разпада, като причината ествествено е класическа - смърт, тази на Tommy Bolin. Въпреки, че Дееп Пурпле са навикнали на непрекъснати персонални смени този път инцидентът е твърде трагичен и те се разотиват. Но ето, че идва 1984. Свидетели сме на нечувана истерия в музикалните среди. Причината е, че Дееп Пурпле са решили да се съберат отново. Ето и едно изказване пред журналисти на бат' Дейви по този повод, което ще цитирам по памет - "Да, Дееп Пурпле се събраха. Вярвайте ми те ще имат невероятни успехи, но музикално няма да стигнат далече. Веднага мога да ви кажа и каква ще е рецептата на успеха на Дееп Пурпле - те несъмнено ще се възползват от носталгията и понеже са отново с Ian Gillan, а групата разглежда периода от седемдесетте с Ian като най-успешен, те неизбежно ще се върнат и към най-успешния си албум от това време - "Machinehead". Новият албум на Дееп Пурпле ще е един шарж на "Machinehead", един ремикс на най-добрите моменти от "Machinehead". Но не се притеснявайте - това ще бъде огромен успех - аудиторията не очаква друго освен завръщане към добродетелите на "Machinehead"..." и т.н. На въпроса "Какво ще стане с Whitesnake?", Дейви отговаря така - "Whitesnake ще издадат албума на годината '85." Да, изглежда прогнозата на Дейви се сбъдна, независимо, че чакахме за "най-добрия" албум близо две години. Да хвърлим поглед към паметната 1987: "Whitesnake" се оказа една от най достойните тави на Rock'n Roll-a и аз лично виждам реинкарнацията на Rock'n Roll-a в края на осемдесетте предизвикана именно от този албум (няма какво да се лъжем Rock'n Roll-ът през осемдесетте се оказа в непрекъсната криза и не можа да се противопостави на изпълнители като Лионел Ричи, Бой Джордж, Елтон Джон и други мазньочи, които налагаха трендовете в лигавото свръхзадоволено десетилетие, каквото се оказаха 80-те за западния свят. Истина е, че по това време възникна и Haevy Metal-ът, но в този период той се наложи действително само в някои държави от източния блок като България и Унгария). И така какво донесе 1987 за Дееп Пурпле? - "The House Of The Blue Light" - един посредствен албум тип "рок-конфекция", състоящ се от 10 песни, от които 5 се забравят веднага, 4 стават за слушане и само една запомняща се - "Mitzi Dupree". И така през далечната 1987 година Дееп Пурпле не успяха да постигнат нищо друго освен да гълтат праха на бат' Дейви и невероятния Whitesnake.
Та до ден днешен си мисля, че щеше да е по-добре Дееп Пурпле никога да не се бяха събирали отново ("Perfect Strangers" просто не е достатъчен аргумент!), а да си бяха остранали рок-легенда. Те така и не можаха да се измъкнат от клишетата и продължиха да свирят примитивен рок, подходящ за енергията на една начеваща рок-група с 20-30-годишни членове, но далеч под достойнството и музикалните възможности на едни живи легенди.


Поздрави!


П.П.: Май само Jimi Hendrix Expirience не става без Jimi Hendrix.