аз не съм се деформирал професионално до такава степен все още че като слушам музика да чувам и виждам ноти (таблатурите са аматьорска работа, тях не ги коментирам:), но примерно моя учител по китара е - тои казва че ако има пусната музика и тои я чува не може да заспи - постоянно анализира :)
разбира се че гледам от професионалната страна на нещата, неизбежно е... истина е все пак че навлезнеш ли по-надълбоко в музиката, вече чуваш и други неща, обръщаш по-голямо внимание на разни детайли, но не бих казал че изчезва фенската част на нещата а напротив - така имаш шанса да си още по-искрен фен на нещото което е стойностно за теб. видях в инфото ти че и ти се занимаваш с музиката така че ти е ясно за какво говоря. а иначе е ясно че на всеки погледа му стига до там докъдето има възможност, но е по-добре да се опитваме да си развиваме очите отколкото да си циклим на минарето и да казваме че това си е наш'та камбанария :) за съжаление аз наистина съм поизгубил с времето онова искрено фенство към някоя група, щото вече го има и разсъждението - професионализъм, новаторство, звук, качество, визия... ставаш по-критичен може би по този начин, но пък нещата които ми допадат ме по побъркват :) както е с Уес Монтгомери например. тои е може би единственият феноменален музикант който не е можел да чете ноти, но е мислил с тях, което е по-важното. според мен ако го нямаше Уес, Джанго Реинхардт, Тал Фарлоу, Кени Бърел, братята Фендер и още неколцина (общо по-малко от 10 души) ние с теб сега щяхме да коментираме новостите в свиренето на тамбура и гъдулка :)

gagalove's cry