|
|
| Тема |
 В памет на нашите герои! |
|
| Автор |
morf (phat bosta'ad) |
|
| Публикувано | 04.12.03 15:24 |
|
|
|
ЛАЙКА
Този разказ е посветен на първия в историята полет на живо същество в околоземна орбита. Това беше кучето Лайка. То стана пътник на втория в света съветски изкуствен спътник на земята.
Още през 1949 година бяха проведени първите експериментални изстрелвания на животни с геофизически ракети. Ето какво разказа един от ръководителите на института на медико-биологическите проблеми Анатолий Шуленин: "бяха направени специални контейнери със системи за жизнеообезпечаване. С тяхна помощ се решаваше главната задача - жив организъм с висока организация да се намира в космоса. Ние работихме предимно не с маймуни, като американците, а с кучета. Резултатите бяха много обнадеждаващи. И затова когато дойде времето за полет на човека, рискът се сведе до минимум. Вече стана ясно, че човек може да се намира доста време в космоса."
Ракетчиците помолили кучетата да не са големи, да тежат 6-7 килограма и желателно да са непородисти. Такива кучета обикновено са не по-глупави от породистите , затова пък са по-издръжливи и не са капризни. На тренировките в барокамерите, с центрифугите и виброуредбите започнал истинският им "кучешки" живот.
В средата на юни 1951 година група учени и специалисти с кучета пристигнали в ракетния полигон. Първи в ракетата се разположили Език и Циан. Рано сутринта на 22 юли 1951 година за първи път в историята големи животни били изстреляни с ракета на височина около сто километра и след петнадесетина минути се спуснали с парашут недалеч от стартовата площадка.
Но се случвали и куриози. Кучето Смели не оправдало името си, отворило кафеза и избягало в степта. Буквално броени часове преди старта избягал и рожок. Учените били в паника, но изведнъж на някои от тях хрумнала идеята да сложат в ракетата обикновено улично куче без всякакви тренировки. То много добре се справило със задачата и след това получило за награда различни кучешки деликатеси.
Изстрелванията през 1951 година положили началото на дългогодишната програма. Кучетата имали специални скафандри и се катапултирали с тях от голяма височина. Вече горе-долу станало ясно, че шумът и вибрацията са в границата на поносимото, че проблемът на претоварването също може да се реши. Обаче безтегловността...продължителността й вече стигнала до 9 минути. Обаче в космическия полет тя продължава не минути, а часове и дни, а по-късно - и месеци. Каква опасност крие продължителната безтегловност? Изстрелванията на геофизически ракети с животни не дали отговор на този въпрос. Трябвало да се проведе орбитален полет. Ето защо веднага след успешното изстрелване на първия изкуствен спътник на земята било взето решение, че във втория спътник да има живо същество.
През есента на 1957 година медиците и лекарите приключили работата по подготовката на животните. Сред десетте кучета били избрани три - Алабина, Лайка и Муха. Албина преди това вече два пъти летяла с ракета, и честно послужила на науката. Тя имала малки. И затова било взето решение да не я изстрелват. В края на краищата решили да изстрелят Лайка, а Албина да бъде неин дубльор. Муха се смятала за "технологическо" куче. С нея изпитвали апаратура и работата на различни системи на земята. Най-тъжното било това, че Лайка нямало да се върне на земята. Тогава техническото равнище не позволявало да се направи това.
Най-после Лайка в космически контейнер се качила на върха на ракетата. Малко преди старта лекарите разхерметизирали за една минута контейнера и дали на Лайка вода. Всички решили, че кучето иска да си пийне обикновена вода.
На 3 ноември 1957 година вторият спътник с Лайка бил изстрелян в космоса. Телеметрията съобщила, че пулсът и честотата на дишането се увеличили три пъти, обаче електрокардиограмата не показала никаква патология в работата на сърцето. След това всичко постепенно се нормализирало. В състоянието на безтегловност кучето се чувствало добре. Това е бил голям успех. Лайка не само оцеляла, когато я изстреляли в космоса, но дори прекарала в него една седмица.
| |
| |
| 
|
|
