Теорията е следната:
Всяка механична трептяща система си има собствена честота. Това е честотата с която трепти ако я отклониш веднъж от равновесното положение и я оставиш да се оправя. Пример махалото на часовника е настроено така, че собствената му чесота да е 1 херц. Като клатушкаш системата насила (въртиш вала, буташ напред назад махалото....) извършваш "принудени трептения" те са с честотата на принуждаващата сила. На тях системата се съпротивлява колкото може (първи принцип на Нютоновата механика). Като увеличаваш честотата на принудените трептения и доближиш собствената честота на системата, тя спира да се съпротивлява, а напротив - започва да ги усилва. При достигане на собствената честота се получава резонанс. Вибрациите са с максимална амплитуда и нямат много желание да стихват. Над тази честота започва отново да се намалява амплитудата на трептенето защото системата отново става инертна, съпротивлява се. Опитай се да вземеш един чук и да го размахваш първо съвсем бавно , после по-бързо (както ръката ти сама пожелае) и после много бързо (колкото сили имаш) и ще усетиш за какво говоря.
Много над собствената честота на системата вибрациите практически изчезват.

Към младежа: По този повод, при скорост, при която вибрациите не се усещат, разрушаващото им действие също е практически спряно. Опасността е при скоростта, при която карданът изпада в резонанс.

_________________________
Чук, тел, клещи и "Мамата!"