Колкото повече и по големи доработки толкоз по къс живот.Като прогресията не е задължително да е линейна може и експоненциална да е.Как виждам аз нещата като не специалист и както леко по леко бих направил за мен нещата.
Леко пилване на главата максимум 1 мм.Гориво предимно -пропан бутан.Така се постигат едновремеммно две цели.Хем се използват до край предимствата на високооктановото гориво хем се повишава мощността.А и се очаква като резултат намаляване на греенето на изпускателния тракт тоест би следвало да се намали вероятността за изгаряне на клапан и доста по продължителна работа на генерацията - гърнетата като съвкупност.При сравнително нов мотор не си заслужава разстъргване щото при нашите условия се намалява решително експлоатационния му ресурс или пробег може да се помисли за нагнетяване на горивовъздушната смес като по този начин ще се избегнат явните недостатъци на газоразпределението на класическия мотор.При мотор до 1700 без него - разпределителен вал от цитирания.Може и да не даде много мощност но работата му е доста по плавна от оргинала на ВАЗ2101 с което дълго време и което не е маловажно ще запазва настройката на термичната хлабина на клапани и кобилици.Опита ми с оргинален вал е че при работа над и дълго на 4000 оборота довеждат до крайно неприятни увеличавания на тези хлабини което се дължи на неправилно подбран овал на гърбиците на разпределителния вал.Ако има инжекция не си заслужава да се маха за да се монтира нещо друго - разбира се при равни мотори този с инжекциона ще е доста по отзивчив на манипулациите с педала на газта а и няма да се налага ако е с обратна връзка-ламбда сонда при разни доработки да се пререгулира горивовъздушната смес.Друго ако не е инжекцион - и е с класическа запалителна система си заслужава да се инвестира в случай че тя е износена в нещо на по високо ниво демек безконтактна-може да се ползва от по новите модели Лада - като например Самара или по добре Нива но задължително е да се пререгулира центробежния регулатор за мотора на който се вгражда подобно нещо.Темата е достатъчно обширна за да се претупа ей така накратко.Добре е форсирания мотор да има и нови по широчки клапани и захранващи канали.Колко и как? не питай мене има капацитети тука.Друго важно нещо е да се подменят направляващите втулки на клапаните като се изработят бронзови хората казват че по добре отвеждат топлината от стеблото на клапана и не са толкоз чупливи при по височки обороти.Много трудна операция за да се направи качествено а не за едно или две състезанияПри форсиране клапаните също се правят по леки тоест се намалява колкото може повече от стеблото им но това пак е компромис с дългосрочната им работа.Правят се на "Т" за да има максимален отвор при отварянето им.Буталата е за предпочитане ако се разфасова мотора да са ковани а не отляти и струговани - първите за доста по здрави.
Въобще много може да се пише и вярвам всеки би допълвал темата но въпрос на личен избор е какво и колко за да има хем малко по мощен мотор хем и да не го ремонтира след няколко десетки хиляди километри.Има неща които се правят и няма да се намали чак толкоз забележимо моторесурса но има други за които ако се попадне на "специалисти" по добре да не се правят.