Според мен привлекателното във феодализма като избор на светова реалност в произведенията е неговата непонятна, често абсурдна и мътна същност, което е особено подходящо за изграждане на една романтична представа за бягство от реалноста на съвремието с неговите ограничения и тежести.

Ще рече, че в тези измислени светове няма условности. Както по време на реалния исторически период всичко е твърде поляризирано - господар-водач(с всички прилежащи качества и възможности на тази позиция), васал-работник(обикновените хора, които също имат своето голямо значение, но което не изпъква твърде поради масовостта на героите, което е и целта). Оттам нататък са останалите производни - изпитание, награда; геройство,падение; доблест, предателство. Не съществуват такива низши и маловажни неща неща като тягостно ежедневие, досадни и безполезни болки в корема от преяждане и прочие.

Има и още една много добра според мен причина това да е предпочитаният социален строй. Тя е много проста - от първите цивилизации край реките Тигър и Ефрат в древна Месопотамия и Нил на първия Египет горе-долу по същото време, та до сега това е единствената форма на социален строй. Замисли се, основната причина да се избира този период е тоталната липса на каквато и да е друга идея за реален или утопичен начин на живот, а феодализмът е избран като най-краен и ярък, а и документиран(а оттам и известен и достижим за мисълта) модел на това поляризиране и приказност, за която стана дума. Обществото има нужда от господарска класа - животът така е по-лесен. В днешно време трудно би могъл да кажеш кой точно е царят и кой местният велможа, а тогава е било ясно - човека с короната и пренебрежителното високопарно отношение и прочие и прочие.