Аха...Е наистина не е много коректно.Макар че нашите преводачи така и не научиха разликата между "меч" и "сабя", за "палаш" да не говорим...
Нещата около копието са малко по-сложни. В западноевропейската традиция копието не е просто оръжие за първи удар, ами на практика цялото сражение се върти около удара с копие. След това обикновено следва само доубиване на на още мърдащите. При това и обикновения прав, двуостър меч върши работа, нищо че е тежичък и бавен. Или там разните брадви и боздугани.
Сабята, по всичко личи, е възникнала за нуждите на такъв вид бой, в който няма една решаваща схватка, а по-скоро поредица такива. При което е важно както да приключиш по-бързо с текущата схватка(което по принцип става и с копие), така и да имаш възможност да проведеш и следващите по същия начин. Копието обаче има гадния навик да се троши при удар. Или да остане в тялото на противника, което го прави до някъде еднократно оръжие. Правият меч има тоя недостатък, че за да сече добре трябва да е тежичък, а това го прави бавен. Палашът в това отношение е по-добър, но най-добра си е сабята, която при относително ниско тегло, е много ефективно сече.
Мда, напоследък откривам, че повечето неща написани по въпроса, са общи приказки. Оказва се, че в кавалерийския бой теглото на коня може да има по-голямо значение от колкото това дали конят е брониран или не...И т.н.
Тва за меч под мишницата не съм го чувал, ама на някои минитюри от Стогодишната война може да се види как се използват мечове от този тип

Ръката се държи вдигната, така че мечът е над главата, насочен напред. Ударът се изпълнява за сметка на движението на коня, също както и удара с копие, само че целта е лицето на противника. Гадно, ама ефективно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите