мдаа
интересът към миналото като че ли намира най-логично обяснение в това Петрарковото - дискомфорт в сегашното

силно се надявам, че не всички наоколо мислят и се чувстват по този начин

лично аз се чувствам идеално в сегашното време и даже не мога да се начудя на късмета си да съм се родила и да живея точно в тези дни... и малко ме е яд, че ще умра толкова скоро и няма да разбера какви още интересни неща ще измислят хората... един вид - няма да разбера "какво ще стане по-нататък"

и така, интересът към средновековието и изобщо към миналото за мен не е задължително свързан с дискомфорт в настоящето!

иначе Петрарка го разбирам, той си е такава една душица... чувствителна и прочие

а останалите от клуба как го чувстват?

From now on, I want you all to call me "Loretta"!