Човечеството е обречено, ако не промени потребителския начин по който възприема света, земята, живите същества, силите във вселената... но хората сами си правят избора и вече си плащат за грешките с въздуха, който дишат, с болестите които ги променят до мутации... Хубавото на нашето време е Информацията - от книга съдържаща древни трактати например ни делят 5, 10, 15 лева… през Средновековоето книгите са достъпни за много много по-малко хора. Ние нямаме чума, имаме лекарства, но нямаме истински неща, като тези за които ти говориш - предмети, които са пълни със смисъл, с история, дух, нямаме истински дрехи - от естествени материи, нямаме малко, но качествени истински неща. От друга страна, не бихме и могли да имаме, щото прекалено многото хора биха изтребили напълно и без това изчезващите видове животни, за да си направят кожени дрехи например, и горите - за да си имат истински дървени къщички… ширпотребата и боклуците за еднократна употреба са създадени, за да не се унищожават другите същества. Проблема е, че както знаем - ако продължава с тези темпове скоро човечеството ще бъде зарито от собствените си боклуци…
Та кое е новото време? Всеки опит за промяна в разбирането на света и в отношението към него. Или търсенето на начин на живот, който да е в хармония с човека и неговия свят.
Връщането към средновековето в нашето време е свързано с много неща - търсене на стойности в живота - както с истинските неща с които си заобиколен, с които си облечен, в търсене на стойности за духа… Някак си се получава, че в онова време, когато стойността на човешкия живот не е особено голяма, светлината е била повече. Както Александър много хубаво го каза в една дискусия - "в Средновековието - ера на тъмното, хората са могли да видят светлината. Днес от много светлина и блясък не се вижда тъмното." Е , това е. Ние живеем в новото време, ама то е в някои отношения по-средновековно от онова, в други не, разбира се, но нали затова сега от нашето време търсим там онова, което може да ни помогне с всичко, което вече знаем, да направим нещо ново, всеки за себе си...
|