Прав си за полемиката. Наистина, човек го напъва отвътре още от първия прочит на стиха. Иска му сe да каже нещо и да доразвие авторовата квинтесенция.
Силната емоция, завладяла създателя на стиха връхлита и читателя, като стомашно разстройство - не може да остане вътре в теб, трябва да излезе и с изпъкнали, сълзящи очи да се разделиш с творението си. Защото дълг на всеки творец е да създаде и да остави в дар на другите творението си. Да се разделиш с нещо, което си създал е като да направиш добро и да забравиш за него. Това е съдбата на твореца.

Загатването за евентуалната бъдеща среща сред лазурните води е просто паралел с идеята, че човек и да иска не може да избяга от себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите