|
|
| Тема |
 Поезия |
|
| Автор |
wiper (олигоФренд) |
|
| Публикувано | 20.10.08 00:09 |
|
|
|
Не че и мене не ме избива на поезия , не мога да отрека че понякога в главата ми се реят подобни рими ... но това стихче не ми дава мира , един приятел ми го изпрати , и все още немога да разбера какво е искал да каже автора ....
Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...
Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...
След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно
А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...
Единственото нещо което ме крепи е самия край - А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...
Много хубав край изпълнен с надежди ... следва затъмнение или завеса ...
Рзбира се тука могат да се разразят много полемики , например факта че човек с удоволствие се разделя с гомното си , и едва ли ще желае да се среща с него та било и насред лазурното море.
Няма да пиша повече , за да не обърквам възприятията ви ... Enjoy
| |
| |
| 
|
|
