|
|
| Тема |
 С лице на прозореца... |
|
| Автор |
Pipilota6 (Парис) |
|
| Публикувано | 17.12.06 21:14 |
|
|
|
Минах случайно...
Надникнах през прозореца,... както години наред надничах през прозореца на бабината къща в Шумен, след като мама я продаде... / Исках да видя дали я пазят и обичат като баба... Пазеха я. И я обичаха. И от това ми беше още по - гадно.../
Много приливи и отливи отмиха последните ми стъпки по тези места. Живот...
И ние тук - като другите... обичаме се, жениме се, раждаме, мрем... все хубави и истински неща... На вас поне съм сигурна, че последното няма да ви звучи цинично...
Напоследък имам проблеми с разбирането. Отдавам го на амортизационния си период:)))
... Та, да се върна на погледа през прозореца... Светло и топло е в тази къща... Е, по- младите са се разбягали подир птичето на късмета си, поутихнало е, но... те пък по празниците я ще наминат, я картичка ще пратят:))) Не си оставят дома. По-старите ... По старите няма да се дадат лесно на старилото..;) Щото маята на живота е в живеенето, пък те таз работа отдавна са я научили...
Ще отлепя лице от прозореца, ще продължа по пътищата си... И,... пак ще наминавам... Защото стара къща не се забравя... А мама не го знаеше и... продаде онази бабина къща... Аз моята не ща да дам.
Весели празници на всички вкъщи. Да ви е светло на душите.
Редактирано от Pipilota6 на 17.12.06 21:16.
| |
| |
| 
|
|
