може да не му е съвсем тук мястото и тематиката
но се сетих за едно любимо стихотворение

Късна среща

Аз те срещнах след толкоз години,
моя скъпа и първа мечта,
и видях през очите ти сини
своя мъничък път през света.

Ти беше вече омъжена, майка,
ти бе вече солидна жена,
като две разделили се чайки
ний се срещнахме пак, ето на!

Аз те питах, разказвах ти всичко:
несполуки, успехи, беди.
Ти мълчеше, подпряла брадичка,
както нявга, и двете звезди
ме огряваха много от близо.
А накрая ми каза с тих глас:
"днес си купихме нов телевизор,
някой ден заповядай у нас"
Аз се сепнах от чувство за низост.
О, прости, синеока мечта!
цял живот за един телевизор,
само туй ли ти даде света?!

it's all about love.