|
Тема |
Житейските клишета |
|
Автор |
AC (Sixpounder) |
|
Публикувано | 11.11.05 21:29 |
|
|
За по-несъобръзителните --- това не съм го писал аз. Намерих го случайно на един сайт. Не е написано възможно най-грамотно, та по-префинените, или с други думи, чийто лайна не меришат, могат и да не четат.
В отговор на:
Всичко започна преди 8 години , тогава бях на 16 и мислех че всичко което хвърчи се яде!Запознах се с едно момче на моята възраст през лятната ваканция на село.Бързо станахме добри приятели ,той не беше нито много красив нито много грозен или пак много отракан просто най-обикновенно момче.С течение месеците и годините който се виждахме по-ваканций се опознахме добре , тои не веднаж ми каза че ме обича и иска да бъде с мен , но аз глупачката винаги му казвах че за мен е най-добрия ми приятел и искам да остане така.А в същото време аз ходех с какви ли не момчета и понасях разочарование след разочарование ,а той без значение какви глупости правех винаги ме е защитавал и окоражавал,макар непрекъснато да наранявах сърцето му.Но ето че един ден той замина за чужбина цели 2 години не го видях отвреме на време си пишехме емайли или се чувахме по телефона.После тои се върна за около 2месеца и може да се каже че повечето време прекара около мен беше се променил много от всяко естество но чувствата си как мен бе запазил , тогава пак ми каза и показа колко много знача за него но аз за пореден път не откликнах на лубовта му ,незнам защо но чувствах че немога да бъда нещо повече от приятел с него.А в същото време продалжавах с мемолетни връзки и разбирах че повечето от момчетата с които ходех искаха само да ме броикат .В края на лятото когато тои си тръгваше отново ми каза че ме обича а аз пък се измъкнах с някакво оправдание че много го ценя като приятел което е и така , и че неискам да бъда.Тогава тои се ядоса много и ми каза че не може да продължава така че човек разбира стойноста на едно нещо когато го загуби.После си замина и нито пишеше нито се обаждаше.Аз семестих в столицата и почти не се връщах в родния ми град или на село кадето можеше да чуя някоя новина за него но и същевременно разбрах че всъщност тои е мъжа които съм, търсила толкова години .Това което ми каза се оказа вярно с пълна сила!Това лято една стара позната ми каза че май лятото ще си идва отново вяха минали 2години ,како наближи лятото аз си стегнах куфарите и отидох на селото защото знам че рано или късно след като е в България ще иде там.И тои доиде беше един следобед когато видях познатия зелен опел да спира пред кафето в селото .Веднага се затичах към колата а от нея излезе едно момиче и ме изгледа много страмно,аз още по страмно попитах я коя е и какво прави с колата му ,мислех че е някоя негова братовчедка от неговия град която е дошла с него до селото,но уви беше съпругата му .Направо щях да припадна в момента в които разбрах това.А явно само аз незнаех и то не заради друго а по-причината че не си ходех често там и не сам разбрала че тои се е оженил преди 6 месеца.След няколко дена го срещнах бях потънала цялата в мрак ,тои ме погледна както преди заговори ме попита ме какво ми е , аз само успях да кажа че съм осъзнала думите му отпреди 2 години , той ме погледна сведе поглед и каза-аз имам семейство и не мога нищо да направя заради това че ти сега си осъзнала колко много си значела за мен . И така сега аз съм 24 годишна глупачка която незнае какво да прави оттук нататък и как да спре да се незнам как да го кажа..че не е осъзнала толкова много години кои истински я е обичал а е летяла от връзка на връзка .
Ако думата "клише" имаше неутрален привкус бих нарекъл това точно житейско клише. Толкова пъти се е случвало, че е направо изтъркано...
Защо ли? Ей така, хареса ми. Съвсем просто и обикновенно. Не е възвишено. Не претендира за нищо. Просто, някой е седнал и си е казал това дето го мъчи.
П.С. Вип, очаквам да се обадиш с нещо абсурдно остроумно, на което да се хиля половин час, че аз нямам какво друго да кажа.
When people fear the government u have tyranny. When the government fears the people u have freedom.
|
| |
|
|
|