|
Тема |
Нова тема |
|
Автор |
wiper (олигоФренд) |
|
Публикувано | 29.09.05 14:07 |
|
|
Абе тя е като като всички стари , аз само се обаждам колкото да кажа , че свърших ракията , сам естествено ,понеже вече никой не идва да пиеме заедно, естествено по естествени причини никой не идва , всички знаят защо не идват заедно , но аз така или иначе съм ги прежалил вече тея всички , както и да е де , нека да ви кажа как свърших ракията , беше ми останало колко за две чашки ... сипах си първата пийнах една глътка , обаче малкия я докопа и понеже стана на две години и половина вече ръцете не го слушат - зе че я бутна , разля се и... викам си как толко ракия на халост ще отиде и като вълк почнах да смуча от масата , трябва да призная , че никога не ми бяха сервирали така ракия , начина е много екзотичен и най-важно много бързо се напиваш с малко , обаче колкото и да смуках пак остана деба неговата мама , и понеже масата беше чиста и ракията стерилна взех една салфетка, почнах да попивам разлятото а попитото да истискавам в чашата ,събра се добро количество което испих с наслада , обаче проблема не се реши с това , все пак беше останало количество ракия в салфетката което неможеше да бъде истискано и прежалено , не се чудих дълго , сложих си го на дихателния апарат и помолих жена ми да го закрепи с бинт .
Всичко това се е случило оня ден , след бинта картината ми се губи ...чак днес се събудих и бързам да разкажа историята , защото ще изчезне с такава бързина с която изчезнаха спомените от сънищата които сънувах през това време , помня само , че имаше някакви нимфи които ме учеха да марширувам , циганин на колело с татуировка на Варшавския договор на корема и...абе не е важно ...
Всичко което ме убива ми е неудобно...
|
| |
|
|
|