Защо ме гледат все едно ме съжаляват?
Защо те гледат все едно те обвиняват?
Кое е нещото, което не зная?
Какво е станало, кажи ми накрая?
Защо не смееш да ме гледаш в очите?
Защо усещам тази тежест в гърдите?
Защо ли сякаш, че небето се срива,
както когато нещо си отива?

Освободете дансинга,
махнете тая музика,
нали за цирка чакате,
ами тогава - гледайте!
Освободете дансинга
и доведете любовта,
в лицето й да изкрещя,
каква нещастница е тя!

Последната ми капка гордост изтича,
надеждата ми като дреха се свлича,
от грях и болка сърцето ми прескача,
главата горе - няма да заплача!