|
Тука едно разказче искам да публикувам... Засега само първа част. Ако Ви хареса и останалата:
СКИЦИ НА ЛЮБОВТА
(Опит за особен поглед)
I
Бинокълът зорко следи за появяването й на хоризонта.Очите зад окулярите са присвити до краен предел. Студена лепкава пот облива трескавите длани държащи вече автоматично прибора за наблюдение. Пот на звънки се стича по набразденото напрегнато чело и се излива подобно на Ниагара в клепачите.
С едно привично движение на десния си палец Каубоя за пореден път изтрива околярите от кондензиралата по тях влага. Поставя бинокъла на перваза и нервно вади цигара от сребърната табакера, семейна реликва, на масичката. Запалката пали от третия път, тъй като се гаси от накъсаните му издишания през носа. Цигарата потрепва в устните му и в синхрон с тремора на огъня в ръцете забавя доста запалването си. Накрая запалването е успещно и след няколко резки всмуквания розата цъфва с ярък пламък.
- Най-после! Мамка ти и запалка! – промърморва ядосан Каубоя и замалко да изхвърли през балкона режкия позлатен ронсон, наследство от дядо му. – Уф! Почвам да правя глупости от напрежение. По дяволите! Защо се бави? Ще отмине мига и цялата настройка!
Тръска рязко цигарата в пепелника, в следствие на което огънчето пада. Скача над пепелника и като зажаднял наркоман запалва фаса от димящото все още огънче.
- Ега ти и цигарите правят, значи! – почти подвиква.
Изправя се и в далечината я вижда. Вдига рязко бинокъла удряйки го в перилото на балкона. Поглежда през окулярите. Водопадът се услилва неимоверно, но той все пак успява да огледа и обре запомни обекта на наблюдението си.
Днес е надминала себе си. Огнените й къдрици могат да извадят очите и на слепец, а ефектът от дискретния й грим можеше да накара онзи коцкар Зефс да забрави за всичките си богини и да зацвили след нея. Гърдите й се опитваха да разкъсат тясната блузка, а полата даваше перфектна информация за формите под нея, форми достойно за извайване от най-великите скулптори.
Каубоя си глътна езика и замръзна като Гибралтарската скала. Прегъна умалелите си колене и приседна на плетения стол под него. Сега идваше най-сложния, най-опасния и най-трудния етап от целия план.
- Гадост! Какъв беше планът?!
Объркания му мозък започна да прехвърля най-различни планове, отхвърляйки ги със скоростта на светлината, тъй като те бяха неуспели през предните дни.
Накрая се сети. Беше един опростен и поради тази приочина гениален план. (Едно ехидно гласче вътре в него нашепваше, че и предишните планове са били обявявани за гениални, но... но беше набързо забито дълбоко в съзнанието.) Знаеше, че ще подейства. Знаеше, че тя е романтичка и е луда по червени рози и разходки в парка. Знаеше, че се е интересувала от него и се е изказвала доста ласкаво за чувството му за хумор, както и за “онези две трапчинки на бузите, когато се засмее”. Ако това не е проява на положително чувство – здраве му кажи.
Гледаше с бинокъла и панически си спомняше за всичките си неволи. Спомни си за всеки един весел смях, който бе предизвикал в няколкото момичета, на които бе събрал куража да се обясни. Като птици прелетяха всичките бъзици на компанията, които бе напуснал, защото в тях бяха смеещите се девойки.
Накрая изплува болезнения спомен защо го наричаха Каубоя. На първата си изгора реши да се обясни по романтичен начин. Нае кон за цял ден. Облече си едни дънкови дрехи, дето му ги бяха донесли от щатите. Сложи си каубойската шапка (пак от там) и подкара бедното животно към парка – там имаше среща.
Видя я отдалеко. Срита леко ленивото конче и потегли в тръст. Беше решил да направи номер – да спре пред момичето рязко, като накара коня да се изправи на задните си крака. Така и стана. Но девойката с вик на ужас побягна. Тогава нещо жегна щуротията на юнака и той откачи ласото на седлото. С няколко ловки движения (като малък беше тренирал доста с магарето на дядо си) точно хвърли въжето върху бягащата мишена... Такива крясъци никога не бе чувал. Още се буди нощем облян в пот и с разтуптяно сърце.
За малко да го дадат на съд. Спасиха го връзките и парите на баща му. Но от тогава в града беше известен с прякора Каубоя. Колко пъти се опитва да се отърве от него. И в друг град ходи да учи, та дано гозабравят, и сменява компаниите си, но нищо не постигна.
Споменът бе дотолкова болезен, че предизвика киселини в стомаха му. Посегна към чашата със студена лимонада и тогава видя, че докато е размишлявал и си е спомнял, тя е отминала и планът напълно е пропаднал.
- Е! – каза си философски той – Сефте! Ако не днес, то утре ще стане!
Така приключи шестият месец на ежедневно проваляне плановете за свалянето на кандидатка номер пет за гадже на небезизвестния аскет, философ, душата на всяка на компанията, синът на местния богаташ Иван Апостолов Иванов по прякор Каубоя.
|
Искам Вашето мнение...
