|
Имало едно време един лош човек. Даже не лош, ами направо зъл! Толкова чиста проба гадняр, че направо бил уникален с това си качество. За разлика от приказките и филмите, където лошите, колкото и да са жилави, в крайна сметка умират зрелищно след има - няма 20 мин гоненица, този човек си живеел съвсем нормално и никакъв Батман не се появил, когато биел двамата си сина, когато тормозел жена си и я заставял да гладува дотогава, докато не започне да му се моли за храната си. Не дошъл Агент 007, когато Лошият наклеветил един свой роднина и го пратил в затвора. Абсолютно никой не се появил и когато човекът застрелял жребчето на съседа си, ей така, просто защото жребчето било адски красиво и лошият завиждал до посиняване. Така минали години. Лошият си вършел лошотиите, а междувременно жена му починала, а двамата му сина пораснали и напуснали дома на баща си. Лошият, който вече бил дядо, останал сам в голямата си къща. Понеже вече не го държали краката, спрял да прави големи злини. Само тук - там отравял по някоя комшийска котка и си псувал кокошките - ей така. Да си убива с нещо времето. Впрочем, никой не знаел какво точно прави старецът, за да не пукне от скука. Всичко си оставало скрито зад оградата на къщата. Ето защо, няма обяснение какво точно си е мислел старецът, седнал един ден на масата в кухнята и защо след това замисляне станал, отишъл до мазето, взел едно въже и едно ниско столче. И защо после излязъл на двора, направил хубав, здрав клуп (възел, демек) качил се на столчето и се обесил под разлистилата се лозница. Не знаем. Но знаем, че синовете му научили за това чак след една седмица. През това време край къщата минавали съседи - отивали до магазина, на работа, отивали до кръчмата, връщали се обратно и така ден след ден. Разказват още, че един от съседите, който бил млад човек и не помнел големите золуми на стареца всеки ден го поздравявал "Добро утро, дедо Григоре", "Добър вечер, дедо Григоре", "Добро утро"...Никак не му правело впечатление, че дедо Григор не отвръща на поздрава (знаем си го дедо Григор какъв е) нито се е запитал защо ли му са такива оцъклени очите и защо му е така изкълчен врата. Това били все проблеми на дедо Григор, които съседите гледали да не разрешават на своя глава. Чак на петия ден, при това вечерта, наблюдателният съсед се прибирал доста късничко от местната кръчма и дали от порядъчното количество мастика с айрян или просто от добро сърце се запитал какво ли прави дедо Григор в 1 ч. през нощта, точно, ама точно на същото място, където е бил сутринта. И предната сутрин...и на по - предната...Тази мисъл не му дала сън цялата нощ и още на следващата сутрин решил да провери каква е работата. Така цялото село най-сетне узнало, че Най-Лошият човек на Всички Времена е умрял. И знаете ли? Дори не се зарадвали. Е, не отишли на погребението, но се намерили 2-3 бабички да запалят свещичка за душата му. Защото хората са добри. Все пак.
Език кости няма - кости троши!
|
Поучителна история.
