И понеже се изказа без да съм очаквал това безочие... аз пък ще кажа, че истинският приятел ще се запита кога аз съм писал нещо толкова лично тук и ще си отговори - никога. После ще се запита какво ли може да ме е накарало да го направя. И ще си отговори, че явно нещо от което много ме е заболяло и я чакай да му звънна и да го питам бе, може още да му е зле. Е, разбира се може и да се опита да ме изкара 10-годишно малоумно хлапе, което се е засегнало, че някакво си бебе е отнело вниманието предназначено за него. Явно твоята представа за "обичам те приятелю" е точно това.

На човекът който дойде с теб, ще кажа следното. Всеки има своя собствена вселена от очи и уши. Незнам кой какво му е казал, нито знам защо му изглеждах толкова смешен през цялото време. Но ако притежаваше достатъчно мъжка доблест, щеше да дойде при мен и да ми го каже. Или пък въобще нямаше да дойде. Незнам как може да установиш, че си една четвърт от гостите и въпреки това да се държиш така глупашки. Въпрос и на възпитание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите