Този празник е продукт на борбата за равноправие на жените по света.
Преди повече от 100 години в Ню Йорк жени-работнички от шевната и обувната промишленост се вдигат на бунт срещу лошите условия на труд и ниското заплащане. Те искат не 16 , а 10 часов работен ден и равно заплащане с това на мъжете.
Половин век след събитието в Копенхаген, на конгрес на социалистките Клара Цеткин предлага осми Март да се празнува като международен женски ден. Тогава идеята на въпросните е била единствено жените и мъжете да имат равни права (доколкото това е възможно).
За пръв път празника са празнували жените в Централна Европа година след конгреса.