|
В прохладната вечер на последния Петък от месец Август, в уединена губерня на Север от град Замароженое, на грубоскована маса в дървената си дача гражданина Йосиф Висарионович – Ставри чукал заедно с вярното си ловджийско куче домино.
Гърмяха по масата черните пулове и отвреме навреме двамата другари обръшаха по чаша кристално-студена водка и замезваха с резени лук и филии черен хляб тип “medusa” (изпечен лично с любов от любимата на Ставри – Нина).
Скворците пееха и тихо нощната си музика огрявани от огромната като вита баница Луна.
“Гадината колко е станала умна.. ...още малко и ще ме бие и тази игра. Добре че не залагахме, че щеше да ме обере до шушка ” мислеше си кучето докато се чудело дали да кара или да си тегли. Гражданина Ставри пък не си мислеше нищо а просто механично биеше черните дъсчици о масата. После се навеждаше към самовара “wiper” (купен от валутния магазин на летище Le!Soley) , който беше пълен с лед и си наточваше 100 до 150 грама от водката на баджанака.
-Ставри, отивам до тоалета , а ти през това време не хитрувай! Запомнил съм всичко , един пул да вземеш ще позная.
В отговр Ставри само кимнал с глава. Думите на кучето просвистяли през ушите му като пустия северен вятър. Криволичейки отврило вратата и се отправило към близката брезова горичка.
***
-Ей това животно! Къде се запиля? – разярено закрещя Ставри след половин час чакане. – СТИГА ПИКА БЕ, идвай да играеме!
Йосиф Висарионович отегчено си играеше с чашите , които собственоръчно беше направил в стъкларския цех, в който работеше от край време. Любимата му – Нина все повтаряше ,че това били буркани и че дизайна не бил като на френските чаши на майка и , но Ставри и така си ги харесваше. Освен това през дебелото дънбо на чашата света изглеждаше доста по –красив пък и такъв какъвто Ставри искаше да изглежда: приятелката му беше по-красива, къщата по-голяма, кучето не беше толкова умно, детето на съседа – Патиланчо изглеждаше съвсем нормално... ..всичко , всичко си идваше на място. През дъната на френските чаши пък нищо не се виждаше, ни бъдеще ни настояще. ...само една картинка имаше и тя не беше интересна – плевели някакви, шарки.. ..глупости с две думи.
- Ех, с какви чудеса ни е дарила природата- заръзсъждава Ставри докато разглеждаше огромна глава кромид лук - Доктора все ми разправя “Яж банани, яж портокали, яж домати.. “ амфетамини съдържали, минерали ми доставяли за организма... ...кога е виждал той минерали.. ..руда кога е виждал. Като не съм доктор да му вярвам на всяка дума така ли? Къде е това животно бе?!- посоли си главата лук и я загриза с просълзени очички-отивам да го потърся!
***
Листата на дърветата шумоляха приятно, движени от лекия нощен ветерц. Ромона на близката рекичка и приятната топлина на алкохола пък караха всеки гост на стария стъклар да разпуска пикочния си мехур. Със свалени гащи, подпрян на ствола на млада брезичка Ставри изтръскваше пишката и вдигна дюкяна.
-Брей , какво е тази светлина . ...светлина в моя имот! –умно отбеляза още щом забеляза светлините в края на брезовата горичка - точно на опитното ми поле. Общината да е сложила осветление на нивата – нееее, не ми се вярва. Не съм си плащал тока никога, а сега да ми слагат.. ...бракониери - неее , няма какво да бракониерстват! Кой ли е?
Гражданина Исарионович се въра в къщата и се въоръжи с брадвата от дръвника и куненския нож с костената дръжка (подарен му от колегите в завода за 30 годишнината), пи чаша от леденостудената водка на баджанака, взе си фуражката – спомен от войнишките му години в мотопехотния батальон и се запромъква поприведен през горичката. Щом стигна края и, залегна зад натежал от плодове шипков храст и невярвайки на очите си ахна. Насред картофената нива кацнал звездолет а навсякъде около него , облечни в сребристи скафандри и с мобифони в ръце се мотаят някакви космонавти. Звездолета – чудо! Може би последен модел, целия в ламбички, опасан с разноцветни светещи маркучи, тук-там имал ергономично извити тенекии. А даже му се сторило, че на единият от тунингованите ауспуси с малки червени букви било написано “made in USA”.
-Ето кой е откраднал кучето ми!
Това обаче не било главната причина Ставри да гледа презрително на пришълцито. Видял двама с лопати, които чевръсто изравяли гнездата с картофи и ги прибирали в голям алуминиев гюм. Други трима се били покатерили на ябълковите овошки и с бързи, отсечени движения късали още зелените ябълки .
“Мамка ви марсианска, как не ви стигнаха на вашата планета ябълките и картофите , та точно от моите дойдохте да късате!”
Висарионович беше бесен. Позаточи брадвата в ножа и запълзя като проклет гущер през гъстата трева. След броени минути се озова зад гумата на звездолета, огледа се предпазливо и започна да я мушка с кухненския нож. Задачата обаче се оказа непосилна, затова натъпка с клечки единствената дупка в джантата на гумата, която според него служеше за помпане. После преряза единият от светещите маркучи и го завърза на възел. Увери се , че не е събудил нечие подозрение и продължи подривната дейност. Видя някакъв отворен капак и се намъкна в него.
Озова се в сърцето на звездолета. Хилядите копчета и ръчки отначало малко го стреснаха, но преодолявайки страха си бързо и стискайки здраво брадвата с няколко движения от тайчичуна успя да пререже два снопа кабели. После с опакото на брадвата разцепи най-шарения екран, после друг,и друг, и друг и чупи и руши .. ..”Компютри ,а!Звездолети ,а!... ...На ви картофи , на ви ябълки, на ви ядрени чушки. ...на ви!”След като изпотроши звездолета изотвътре Ставри застана победоносно в средата на кабината и се изплю на пода. Целя беше плувнал в пот.
На излизане счупи с крак таблото с бушоните, а после се измъкна през люкчето през, което беше влязъл. Звездолета вече не светеше така ярко , даже въобще не светеше.
При вида на излизащия от звездолета човек с брадва в ръка и фуражка на главата всичките извънземните замръзнаха по местата си.
-Кажете, къде ми е кучето! На вас говоря,ей.. ...и да ми платите кеш докато плюнката ми докосне земята, иначе викам полицията!
Може би думата полиция или може би нещо друго мигновенно задейства метаболизма в телата на пришелците и те паникьосано се разбягаха из нивата. Едни се скриха в гората, други се покатериха по овошките, а трети просто припаднаха.
По лицето на Ставри изби усмивка – плод на алкохола и постигнатите в последния половин час резултати. Тогава в кратък проблясък на паметта си той изкрещя заучената в казармата анти империалистическа сентенция:
-Чуждата храна не щем , наща няма да дадем! Ха х ахааа, бягайте, бягайте от полицията няма къде да се скриете! И най-главното да ви кажа, взел съм ви бушоните от ракетата, та не си и помисляйте на бягате с нея!
***
Ставри се прибра в дачата и набра номера на полицията в близкото село:
“Ало, полицията ли е? Туку що спипах на нивата си крадци... ..да не се намесвам ли!Ха ха! Как да не се намесвам, та аз сам ги неутрализирах. ...сам с тия две ръце! Не са местни, от чужбина ми се струва ,ч е са дошли.. ..не знам, не ги разбирам аз езиците... ...със звездолет дойдоха, но аз им счупих таблото с бушоните. Сега не могат и на Луната да идат.. ..не знам кой ще го оправи! Да викат неволята... ...MissFix да им го оправи.. ..не, не съм пил много , даже въобще не съм употребявал алкохол, Г-н Полицай!”
После умората го пребори и той заспа на масата до самовара.
***
На сутринта се събуди в приятна бяла стая, до него имаше голяма ваза с цветя. На пода седеше кучето му и го гледаше с жален поглед. След секунди в стаята влезна млада жена облечена в бяла престилка с касинка на главата.
“Марсианците! Марсианците... ...арестуваха ли ги ?”
“Лежете спокойно, Господин Висарионович! Сега ще Ви дам още хапчета!”
Редактирано от buratino на 02.03.05 23:32.
|
По-лекичко с алкохола.
