|
Откакто се помня, уважаеми, все падам. Информация за вида и качеството на моите падания съдържат много, а и най - различни източници. Като да речем една стара лента, запечатала 3 - годишната Марта (тогава все още не ми бяха поникнали долна черта и С), увиснала надолу с главата и люлееща се на парапета на свивките на коленете си, в такт със следната песен: "мау-то, мау-то...ло-ша мау-то, пу- миш, до - лу, чу - пиш - гава - та!". "Мартичке, Мартичке", вика майка ми, безсилна да ми се притече на помощ, нали държи камерата... "слизай, че ще паднеш! Чу ли? Веднага да слизаш!". "Пумиш?" - недоверчиво пита Марта и за малко спира да се люлее. "Ще паднеш и ще си строшиш главата!" - убедено повтаря майката. "Гавата." - съгласява се Марта и продължава да си пее със съзнанието, че нищо в момента не може да я изненада.
Ето, убедихте се, уважаеми, че още оттогава имам концепция за падането, която доразвих с годините. Преминавайки плавно от детство към юношество, проследяваме различни видове падания - от всичко, за което се сетите: от магаре (по - късно и от кон), от колело, от стълби, от лодка!!! (за това трябваше наистина здраво да се потрудя), от влак...(това излезе по - лесно, отколкото по филмите, макар, че техниката е заимствана оттам), от скала и от други места. Свидетели за това са многобройните ми юнашки рани, които са описани и номерирани подробно в личния ми каталог и заради които на един летен лагер ми даваха допълнителни порции, понеже решиха, че ме малтретират. Постепенно изучих всички техники на падане и открих, подобно на Д. Адамс, че падането, както всяко нещо, си има цака. И така правило първо и основно: Падането не бива да ни свари неподготвени. За да постигнете това състояние на ума, трябва винаги, където и да се намирате, да заставате на такива места (или неща), от които сто на сто ще паднете. Ако нищо не се получи, просто накарайте някой да ви бутне. Ако той не иска, бутнете го вие и се опитайте да паднете с него. С тренировките ще забележите, че паданията стават леки, безболезнени, а по - натам, дори елегантно - съблазнителни. Тялото някакси, как да ви кажа...някак знае как да не се повреди и ако не му пречите съзнателно, то няма да ви подведе. В тази връзка примерът на котките е поразителен. Тук трябва да споменем и второто правило - да не се паникьосвате при падане. Най - добре след ужасяващо ступурдясване да скокнете веднага на крака, да се огледате гордо, а след това да плеснете с ръце по испански и да викнете "ОЛЕ!!!". Демек, "какво ми се хилите бе, това беше номер, ха-ха-ха!"
Понастоящем, вече в зряла възраст, падам главно за удоволствие и тук - там за ефект. Особено обичам да се разхождам в поледица. Засилвам се, начи, по трасето, и се пускам по инерция - фшшшшшшшшшшшшшшшшт...Всички се разбягват, а щом падна, понякога пищят. През лятото упражнявам предимно падане от велосипед със завъртане над глава. Туристите си мрат по този номер, а често ще се намери и някой добряк да те почерпи бира, за да се свестиш. В момента тренирам падане по гръб, но това е малко екстремно. Не го пробвайте в къщи. Най - добре отидете на хотел.
Език кости няма - кости троши!
|
Съждения на една паднала жена.
