|
|
| Тема |
 !Солей, оплаквам се :) |
|
| Автор |
Kosova (стопанка) |
|
| Публикувано | 21.01.05 02:04 |
|
|
|
Систа ми подари това /то един сист нещо свястно може ли да подари/..
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой. Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи, Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел. А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки. Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане. Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
постнах го на стената да четат, да се учат и да не се чудят, но като ми дойде майнд и взех да разсъждавам, що все така по техненски се получава
някой явно си мисли че е всеки, но никой не му казва, че не е познал..
всеки трае някой, щото никой н знае що за птици е...
никой нищо не може да каже, когато всеки гледа как някой тропа с краче в края на работния ден, щото е много зает
шефката ме потупа по рамото, че щях да се оплакавм повече ... е за тва не върви работата в бачкането
!Солей, ако и сега не ме разбереш, ще те водя в четвъртък вечер на библиотека, да препрочетем Елин Пелин
совА
| |
| |
| 
|
|
