|
|
| Тема |
 съвсем накратко |
|
| Автор |
!Soley (system error) |
|
| Публикувано | 17.01.05 05:05 |
|
|
|
Взех парче хартия. Описах си живота до сега. Постарах се грешките да поизтрия - не обичам лепкава тъга.
Изчете го. На края ме попита:
- Чакай малко, не разбрах, всеки миг ли за да спреш, си готова да умреш.
- Не, отвърнах – има мигове на самота – тях не мога да ги спра. Но в тия, свързаните с любовта, съм била готова да умра.
- Добре, за любовта в живота си ми разкажи?
- Слушай: Срещнали се Аз и Ти...
- чакай... но нали...
- да, затова ...и Господ го боли.
ти сега нещо оплакваш ли се...
| |
| |
| 
|
|
