|
|
| Тема |
 няма заглавие. |
|
| Автор |
!Soley (system error) |
|
| Публикувано | 04.01.05 03:02 |
|
|
|
Относителността на живота е толкова осезателна, че на моменти превръща това място за живеене – светът, в детска играчка. В сложна конструкция, сякаш измислена от изнервено и капризно дете, зле сглобена от строител Лего.
С годините все повече се объркваха нещата .
Дори вътре в контекста на събитията всяка дефиниция се оказваше все по-абсурдна и смешна и сякаш, или не на място, или с някакъв привкус… едва доловим, но .. осезаем.
Дори шибаният дуализъм ме смущаваше - не може всичко да има най-малко две страни.
Какво се случи с абсолютните истини, които не подлежаха на обмисляне, а какво да говорим за оспорване – “топло е”, “студено е”, “боли”, “смешно е”, “опасно е”, “редно е”, срамно е”, “правилно е”!
Малко по-нататък в живота ми плахо се вмъкна “Свободният избор” и разби непоклатимостта на догмата. Почти ми харесваше - поставях на кантар всяко проявление и се появи оценката. Моята оценка. Допускаше се размисъл със свободни понятие. Появиха се измислени думи и новонатоварени понятия, нови модели, дори предразсъдъците ми се измениха.
Но… иронията на живота се сгромоляса над мен когато Свободният избор се насочи не към решенията, а към отношенията към решенията. На секундата осъзнах, че няма грешно решение – има неправилно зададен въпрос. Няма дилема – има път. С критерий за правилност – усещането за щастие.
И тук настана моят ад – изчезнаха и въпросите.
Трябваше да хвана всички познати думички, грижовно опаковани в своя смисъл и като дете, играещо на оная игра с многоцветните пръчици да ги пръсна пред себе си. Не знаех дали искам да ги докосвам дори. Гледах ги пред мен и знаех, че ако издърпам някоя, няма да има никакво значение дали ще закача съседната. Никакво значение. Ето това ме стресна. Липсата на значение кое с кое е свързано. Всички лежаха в подреден хаос пред мен без никакво значение сами по себе си, и …една за друга.
А всъщност - просто ми изчезнаха критериите за добро и зло.
Май прекалих тая вечер . Утре ще съм отново облечена в понятия и ще се слея с потока от смисли в живота - ще знам вероятно кое е зло и добро, но едва ли и утре ще разбера защо човек обича, когато...
не ми отговаряйте – не знам какво да ви кажа повече по това.
Просто беше в мен
ти сега нещо оплакваш ли се...
| |
| |
| 
|
|
