|
с миялна машина,
която ти спестява минимум 15 минути миене на чинии дневно.
истината е, че аз толкова съм свикнала да мия чинии, че почти нищо против нямах да го правя, изключая доскорошното ми съжителство с мъже, които ако нещо пък категорично имат против то е да мият чиниите си.
та в началото като заживяхме на ново място на което има миялна машина ми се струваше средно ненужна и мислех, че наистина предпочитам да измия съдовете, вместо да ги изплакна /каква ли е разликата с измия?!/ и да ги нареждам в машината и така.
ама днес някак живота ми се видя много лесен с миялна машина.
и се замислих
как наистина има неща, които правят по-лесен деня ти.
не знам дали по-хубав, по-радостен - но, по-лесен със сигурност.
та
сушилнята, примерно, е нещо, което спестява двудневното абсурдно сушене на дрехи на тераси в зимни и дъждовни дни.
пускаш си дрехите в пералнята, 35 минути, пускаш сушилнята, 45 минути, и си ги обличаш и готово, ккъде ти ще чакаш дни. егати.
или пък парното!
парното в моя живот има важността, каквато мобилния телефон има в хорските животи..
парно има навсякъде. на-вся-къ-де. не просто във всяка стая на апартамента, не просто във всяка обществена сграда. парно има в метрото, в рейсовете. навсякъде бе. не се базикам. аз работя с къс ръкав. съвсем можеш да си бъдеш с къс ръкав под якето, защото където и да отидеш е топло. достатъчно топло. чудесно топло. а какви студени зими помня аз.. как печката не може да стопли стаята, да не говоя за целия апартамент. как не ми се мият чинии в кухнята защото водата замръзва от студ. ужас.
ето сега вкъщи е отворен прозореца и аз съм само по тениска. щото е топло. ако не беше, нямаше да седя на компа, да хрупам моркови, щях да съм се свила в леглото и да се грея със завивките.
метрото! метрото с удивителна е най-голямото градско улеснение. няма, абсолютно никаква възможност няма, да стигнеш с нещо друго някъде си по-бързо отколкото с метро. просто няма. тука понеже метрото е сигурно едно от най-суперските метра в света, като бурзина, прекота, архитектура, инфраструктира, чистота, новота.. всичко. та тука има повече многоетажни паркинзи около метро станциите отколкото където и да е на друго място. в смисъл, с метро пътуват всички. защото е бързо и приятно, чисто и топло, всичко е като ново. а може и да е ново знам ли. и си ходят хората с колите само до спирката на метрото и там си ги оставят и си пътуват до работа с метро. аз като се прибирам и примерно на нашата спирка слизат 50 човека.. 49 от тях отиват към паркинга.. само аз маам гащи, ама тва е друга тема ;-)
рейсовете!
които са безплатни със студентски карти, които в моя град са безплатни, защото така.
сигурно защото на месец плащам около 400$ данъци.
пощенската кутия в сградата, в която живееш, която се събира всеки ден. т.е. онези жълти кутии в българия, които отдавна не съществуват по улиците, тука са сини, има ги навсякъде, даже у вас си и има кой да ги събира, няма шега.
това, че за всичко има машини. снимките си вадиш сам - с машина в кварталния магазин.
в интернет влизаш и смс пращаш пак от машина в кварталния магазин.
в обществените тоалетни има носни кърпички - пакетчета и тампони - по един в пакетче, безплатни за вземане ей така, да си ползваш ако ти потрябва.
в магазина можеш сам самичък да се обслужиш, да си сканираш нещата, цялата каса ти говори, натискаш по монитора, цък цък, плащаш с карта, даже с кеш плащаш и ти връща рестото машинката.
80% от вестниците са безплатни. всички вестници и списания за работа, за жилища, за коли са безплатни.
в заведенията хляб, вода, чипс и салса са безплатни и се сервират на всяка маса.
ако не харесаш храната - не я плащаш.
ако не харесаш нещо в магазина, ако е развалено, ако не ти става или просто ако си си променил мнението - го връшащ и ти връщат парите.
ако на рафта пише една цена, а компютъра сканира друга - получаваш го без пари и ти се извиняват.
за всичко навсякъде има човек.
за вси-чко.
чудя се примерно как всяка сутрин в метрото на всички кошове са им сменени там черните пликове дето се изхърля в тях. има кош само за вестници. и хората изхвърлят само вестници в него.
а в ню йорк в метрото няма кошове. от съобръжения за сигурност!
тук се рециклира. бутилки, кутийки, кенчета и такива в един кош. хартия в друг. всичко друго в трети. и хората го правят.
всичко можеш да си купиш и платиш по интернет и по телефона. вси-чко. не просто можеш. а всичко си купуваш по телефона. аз лично не знам вариант да си платиш кабелната или телефона кеш.
всичко се случва по телефона и по интернет.
имаш карти за всичко. карта за метрото. карта за рейсовете. карта за всеки магазин в който пазаруваш. карта за колежа. карта за лична карта. карта за кредитна карта.
не знам как се поддържа подобна ОГРОМНА система да функционира така перфектно.
някой коси тревата и подрязва дръвчетата, някой е сложил пейки навсякъде, някой е окрасил 2 месеца преди коледа всички дървета в светещи лампички, някой е наслагам коледни елхи е поставил под тях опаковани подаръци с панделки. някой на всяка спирка е сложил разписание на всеки номер рейс в колко часа и колко минути през къде точни минава. сложили са такива грапави букви за слепи хора. няма недостъпно място за инвалиди, навсякъде има асансьори и ескалтори.
няма бутки за вестници. пускаш си центове в машинка и ти се отваря вратичката и си вземаш един. да, можеш да вземеш всичките, но на американеца не му трябват просто. на него му трябва един вестник, да чете в метрото до работа и после да го хвърли в коша за вестници на излизане от подземята и някой да ги събере, да ги рециклира и на американеца вестника утре ше му е по евтин. или поне със сигурност няма да е по-скъп.
защото е възпитан. защото не е тарикат.
онзи ден, се замислих за типичното американско семейство. майка, баща и деца - идват да обядват в ресторанта. поръчват си за пиене, бащата вода, майката чай с лед, момченцето спрайт момиченцето вода, майката в последния момент вижда в менюто - прясно изцеден портокалов сок и казва на бащата - аааааааааааа, не, децата да пият натурален сок, какво ща кажеш. той казва, оооо, да, за тях - сок. и те казват - не искаме, искат си там спрайта и водата, нееее, казва башата - ще пиете прясно изцедения портокалов сок за три долара и педесе цента 100 мл чашка и тва е.
и те пиха. бащата четеше вестник. майката списание. децата мълчаха, пиха си сока и си чакаха обяда.
а бе много дълга стана тази тема.
аз исках да кажа, колко е лесно да има човек миялна машина, щото мие чиниите вместо него. тва е.
it's all about love.
|
колко по-лесен може да бъде живота
