|
-Мамо, с Татко откъде се познавате?
-Здравейте, здравейте!Откъде взе тази снимка?- майката разтвори ръце и прегърна по-малката дъщеря “Ах вие,отново сте ровили из къщата! Какво още намерихте?”
-А този, този тук как се казва?
-Е, чакайте да се съблека и всичко ще ви кажа.. ..това е едно мое мнооого старо гадже, бяха приятели с баща ви. Елате да ви целуна, милички!
Отпечатъци от червило се появиха върху лицата на децата. Минути по-късно върху топлият каменнен под на коридора бяха останали само полуизправени чифт нови дамски ботуши.
***
Снега тихо застилаше павираните улици, а осветлението от стълбовете и витрините преплиташе сенките на забързаните минувачи.
На улица Оборищенска, малко встрани от лъскавите витрини и светлините на Ларгото, пред каменна кооперация с масивна дървена врата се събираше група хора. Пристигаха всякакви, млади , стари, повечето бяха чиновници облечени в тъмни палта, имаше и очевидно по-богати хора, които слизаха от тъмните си лимузини. Всички мълчаливо се събираха около портала.
-Здравей- почти безгласно промълви мъж с дълго кашмирено палто и кожена чанта на друг, с приблизително същия външен вид.
-Здравей- отговора беше неловък и двамата сконфузено насочиха погледи в различни посоки.
-Днес като че ли отново ще са точни.
-Да. Отскоро ли идваш тук?
-Да, а ето.. ..отварят!Бързо!
Тежката врата се открехна съвсем леко. Лицата на чакащите усетиха топлото дихание на къщата, а аромата на въздуха накара всички очи да се отворят широко.
Сградата погълна хората на един дъх.
***
Такси с две жени потънали в кожените яки на палтата се движеше по разбития път към гетото:
-А виж какви ботуши ми купи мъжа ми.
-Много са шик. Бива ли го още в леглото?
-Не е твоя работа... ...погледни се колко си надебеляла.- задърпа с палец и показалец показалия се под блуза и корем.
-Ох ма! Хайде да ходим отново на спорт, не знам как се трупа това по мен.
-Май наближаваме, взела ли си всичко? Каза че ще приеме само една от нас.
-Много е зает напоследък, да не би да му даваме малко пари?
-Не знам.
“Ще ми се пръсне сърцето, а и той на какво място живее. Бедни, бездомни – гето. Ако ни нападнат тия мръсни просяци знам как да се защитавам... ..взех ли си пистолета? Да в чантата ми. Чудно, как толкова малко нещо може да направи от беззащитната жена един абсолютно самостоятелен обект. Ха!
А и тоя гнусен циганин, как може да не си оправи къщата. Толкова пари му занесах.. ...а как мирише само, ужас. Всичко ли си взех, дзодорант, ново бельо, нова риза... Дано този път да повика мен, не трябваше да идвам с тая патка.”
В дъното на обрасалия с храсти двор се намираше много стара двуетажна постройка с изпочупени прозорци и врати. След свечеряване къщата изглеждаше същи глава на мъртвец. Избитите прозорци напомняха очните орбити, а решетката на вратата криви, редки зъби. Обитателя по нищо не се различаваше от къщата, 35-40 годишен мъж, който през деня или се напиваше или преравяше кофите на близкия бизнес център. На свечеряване извършваше спиритични сеанси и предсказваше бъдещето. Единствения му другар беше средноголямо, куцо куче, с черна козина и червени очи.
- Петя ми разказа как го открила.
- Ш ш ш !
- Каза че го намерила до някакви кофи.. ..някакви младежи го били много жестоко. И аз ще го направя , ако тази вечер сеанса не се получи.
- Тихо ма.
- Тя го прибрала, изкъпала го и му помогнала да се възстанови.
-Абе ще ни чуе бе! Млъкни.
В тъмнината зад решетката се появи силует и с тежък жест с ръка подкани жените да влязат.
-Добър Вечер!
-Здравейте!
-Здрасти - просъска нервно човека и изпусна кълбо дим от устата си – ще взимам само едната, изморен съм нещо.
-Добре, коя да бъде?
-Влез ти, с лисицата на врата. А ти ако искаш я чакай тука – посочи диван с изтърбушени пружини и петна по тапицерията.
Медиума и едната жена влязаха в съседната стая. Другата жена остави чантата на дивана и запали цигара. С крайчеца на окото забеляза някакво малко животно, което бързо се промъкна през двора.
***
“ Напомпали са я твърде много, дали ще издържи?
Аз си ударих конска доза кофеин, нервите ми са станали суперчувствителни. Усещам дори налягането на въздуха. Здраво са ме завързали. Това малко момиче, което Ловеца намери на гарата.. ..май каза, че живеела заедно с група просяци. Какво още ми каза? Аха, за това каквo направила с едно куче.. ..заедно с други деца завързали горкото животно за уличен стълб и го запалили. Колко са жестоки.. ..тя напълно заслужава съдбата си – малък изрод. Дали да не я убия след това? ”
През очите на бялата си качулка, виждаше останалите от групата с червени тоги и качулки на главите. Абсолютно анонимни, никой не знаеше нищо за това какъв е съседа му в истинския живот. Сектата ги откъсваше от всичко земно и бог знае как те не прекарваха повече от няколко часа в измисления си свят.
Топлата атмосветра на полумрачното помещение осветено от трепкащите пламачета на стотици свещи беше изплнена с познат сладникав мириз, смес от адреналин, тежък екзотичен парфюм, пот и някой други. От далечния край се появи момичето очевидно натъпкано със стимуланти, водено от двама с червени качулки. Да със същите стимуланти , които даваха на бойните кучета на борбите през викенда. Голото тяло се извиваше пълно с нечовешка енергия , а от устата и се изтрелваха пронизителни звуци.
- Хайде, мойто момиче! Хайде, няма страшно! подканваше я треперещ мъжки глас.
Кортежа спря в средата на помещението пред тясна каменна шахта. Единия от мъжете и помогна да влезне в нея, след това затвори с прозрачен плексигласов капак.
Тълпата се раздвижи, мигновено пространството около капака се запълни със зяпачи.
През друга шахта спуснаха тялото на човека с бялата качулка.
Абсолютната тишина обгърна тълпата, не се чуваше дори дишане.
***
-Кажи ми,кажи ми, моля те! Кога ще се свържеш с нея?
-Носиш ли пари? нервно загаси горящата клечка кибрит. За миг гаснещото пламъче освети мръсните жилести ръце и дългите нокти пълни с черна кал. Ако не носиш направо си тръгвай.
“ Цял ден чакам този момент, сега ще ми даде от онези чудни гъби, а после ще мога да говоря с духовете. Природата го е надарила с чудна дарба.. ..толкова е умен, дори... ..дори започна да ми храресва. Харесва ми, да.
Ако ми поиска бижутата ще му ги дам. ....какво ще обясня на мъжа ми обаче?Ще измисля нещо.. ..а той може и да не забележи. От няколко години се държи толкова странно... ..и този клуб, който посещава след работа. Какво толкова прави там. Добре че не знае къде съм. А ето сега ще ми даде от гъбата.”
- Лапай!
“ Дърта коза, ше свършим колкото може по-бързо. Как ми се пие само.. ..къде оставих шишето? О о ! хубава ракияя . Ония момичета , дето идваха снощи бяха друга работа.. ..ах какво съм им приготвил. Ха ха! Колко ли да и взема днес? Може да я пусна на кучето, сигурен съм че ще се позабавлява с нея.”
На слабата светлина на огнището се виждаше само шарената усмивка от ракривени зъби на екстрасенса. В нея сякъш се концентрираше цялата мизерия на стаята, на града, на света! Наведе се и завърза кучето със старо конопено въже. Животното не спираше да лае.
- Оооо , Духове на ...
Постепенно стаята започна да се смалява и жената падна на колене до огнището върху, което вреше казана с онова смрадливо нещо, което трябваше да изяде за да се върне отново в реалния свят. Боклуците, които висяха по стените сякъш оживяха. Вече не чуваше нито него, нито лая на мръсното псе.
Часа за разговори с отвъдното настъпи.
***
“ Чувствам се скапан. Беше неописуемо.. ..беше жестоко... ...по-хубаво от всичко на Света. Бих го направил още сега, отново! Ах! Дали оживяло това момиче? Цялото беше в кръв. Пред очите ми все още стоят същите картини тя тя тя.. ..толкова енергия, толкова жестокост, студената пот по гърба ми, адреналина. Бях го виждал десетки пъти, но не го бях усещал върху себе си.”
- За последен път, Господине. Добре ли сте? Да Ви извикам ли такси?
- А? Да да! Добре съм ,повикайте ми такси. Готов съм след десетина минути.
С бавни крачки и треперещи колена успя да излене на улицата, студеният зимен въздъух отведнъж го ободри и притъпи ефекта на стимуланта. Беше се измил от мърсотията, беше превързал раничките по тялото си, но не можеше да спре да мисли за това което се случи, беше щаслив.
- Господине, Вие ли сте за таксито?
Жълтия автомобил се понесе плавно по затрупаната улица под студената нощна светлина. От небето продължаваха да павдат огромни черни парцали сняг.
***
- Пусни ме! Мога сама.
- Айде пачавро! Къде ти е приятелката?
- Другата седмица ще дойда отново!
- Махай се от двора ми!
В обраслата с храсти градина на къщата с призрачен вид Тя остана сама със сянката си. Горчилката в устата и още не беше изчезнала съвсем и само след минута ,опряна на стеблото на близкото дървото изкара от стомаха си последните останали парчета гъба. Щом се изправи видя в отражението на счупен прозорец бледото си като платно лице, разрошената коса, размазания грим, голото и тяло зад разкъсаната риза. Цялата беше потна. Миришеше на нещо сладникаво с кисел привкус.
“ Мамка му, как ще издържа до другата седмица. Ще го питам дали мога да идвам по два пъти на седмица.. ..или три пъти. Тези неясни картини,това леко състояние на духа ми, тази топлина отвътре,разговорите с духовете. Струва си! Струва си и парите, и времето,и унижението, и състоянието в което съм сега. Да!”
За няколко минути Тя заличи следите от вечерта, облече си нова риза , която предвидливо носеше и се качи в таксито.
- Добре ли сте, Госпожо? Изглеждате някък.. ..някък бледа. Какво Ви е довело в този край на града?
Мислите и не можеха да се съберат за да отговори, пътуването продължи безмълвно до пристигането у дома. Чувстваше се прекрасно!
***
- Усети ли как миришеше мама като се прибра?
- Да , много беше гадно.На какво миришеше?
- Не знам, веднъж минах покрай едно умряло куче,миришеше по същия начин.
- Мама не е умряло куче.
- Глупачка, естествено , че не е!
Бащата се влезна в стаята и остави на масата бутилка червено вино. После енергично целуна дъщерите си по умните, сресани главички и намести сините им панделки.
-Здравете малки принцеси, как върви училището?
-Добре.
-Госпожата по История на сестра ми иска да те види, на следващата родителска среща, но това е тайна.
-Глупачка!
-Не говори така на сестра си!
-Здравей, скъпа. Обичам те - промълви почти без дъх и целуна жена си по устните.
-И аз те обичам, скъпи. Поръчах за вечеря от твоята любима китайска храна.
-Чудесно! Момичета,не бързайте. Нека първо се хванем за ръце и кажем молитвата.
-Татко, каква ти е тази рана на китката . – с ококорени очи запита по-голямата дъщеря.
- Днес на работата е станало. Дребен инцидент, дори не съм го забелязал.
- Скъпи, искаш ли да го промия, изгледа зле ?
- Не, Скъпа, нека не се бавиме, децата сигурно са гладни. А момичета, замалко да забравя, купил съм ви онези рокли, които харесахте в модния център.
Искам да ги облечете утре, когато отиваме на църква.
О! Господи, Ти който си на небето! Благодаря ти за ....
Снежинките, които падат през ноща, в краткия си живот от небето до земята са истински бели (също като през деня) само когато минат покрай светлината на прозореца ти.
|
Обикновенният човек, за обикновенните хора.
