|
нали всички ги знаете онези външни врати, които се самозатварят и САМОЗАКЛЮЧВАТ. Така де, като излезнеш и тя се тряска зад теб... като завинаги.
Така и аз. Прибирам се след работа днес. Събличам се. Пускам телевизора, компютъра, отварям си бира, вадя си учебниците от раницата.. излизам за нещо си навън.. и почти не ми прави впечатление, че вратата се затваря.. затваря.. ЗАТВАРЯ.. И ЗАКЛЮЧВА зад гърба ми.
ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ!!!
аз седя на стълбите, необлечена, боса, без чорапи даже.. с една тениска къс ръкав на която пише YOU DONT KNOW ME и отдолу с малки букви: FEDERAL WITNESS PROTECTION PROGRAM, продължавам нататък даже и да не сте схванали шегата от тениската...
ужасно ужасно е да осъзнаеш, че седиш пред заключената си врата, необлечена, по една тениска и нищо надолу, без обувки, без телефон, без пари, БЕЗ КЛЮЧОВЕ... без НИЩО!!! най-голямото без нищо на света.
ужас.
оглеждам се. ослушвам се. бутам вратата. правя се, че не съм съвсем сигурна, че е заключена. чукам на комшиите отсреща. никой. бутам пак вратата. цъ.
ужас. какво ше правя! ПОНЕ ДА БЯХ ОБЛЕЧЕНА, гаси.
чувам на долния етаж, че се чува живот в единия от апартаментите.
облечена, необлечена, обута, необута - слизам.
още преди да съм стъпнала на стъпчицата пред вратата - чукам, щото иначе ако му мисля много ще се откажа.
някой поглежда през шпионката и вика - кой е? аз - ъъъъъъъъъъъъъ.
някой вика - момент. /сигурно се облича, ето не само аз седя необлечена вкъщи, ама само аз съм необлечена ПРЕД НЕЧИЯ ВРАТА  /
отваря.
аз започвам да говоря много бързо, за да мога да обясня веднага, колко тъпа е ситуацията и как много съжалявам и при други обстоятелства надали толкова скоро би ме видял в тази бяла блуза по без нищо под нея.
тъй или иначе, викам ----- миии, заключих се, и нямам телефон, нямам дрехи, не знам на изуст телефоните на съквартирантките ми, изобщо НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ.
той... гррр, става му по-хаотично отколкото на мен, да да, влез, ето ти телефона, звънни.
ъъъъъ, къде да звънна? не знам ни един телефон на изуст.
не влизам. седя на вратата. чувствам се необлечена, чувствам се необлечена, която няма да може да се облече в близките 4-5 часа, докато се приберат другите от работа.
ооооооо, не ми се седи на стълбите 5 часа. мамка му и врата!!!
момчето ми дава телефона си.
да влезна, казва пак.
не визам. вземам телефона. искам му номера на мениджмънта на комплекса. намира го.
влез, казва пак. влизам. сядам на дивана. не съм толкова необлечена, като съм седнала на диван. звъня. НЕ РАБОТЯТ!! скапания офис не работи!! в комплекс в който няма апартамент под хиляда и петстотин долара офиса затваря в 5 часа и емърджънси телефона им НЕ РАБОТИ!!! да съм оставила съобщение, телефона си, адреса си, имената си, номера на обувките си, майната им!!!
какво да правя?!
момчето около мен припряно вдига някакви книги от пода в хола и почиства дивана около мен. знам ли и аз защо. извинявам му се много за неловката ситуация. на всеки може да се случи - казва той, спокойно.
опитвам се да налучкам на приятелката ми телефона. успявам на 3тия път. обещавам си на ум от днес нататък да знам наизуст телефона на минимум човека с който живея!
звъня. тя е на работа разбира се, не вдига. секретаря се включва, оставям съобщение. не псувам.
тропам с крака. извинявам се пак. ооо, няма нищо, казва успокоително пак той.
телефона му звъни. о! за мен е.
приятелката. тя е на работа и не може да нправи нищо. ама ше ми даде телефона на другата приятелка, която може и да може да направи все пак нещо.
звъня. другата приятелка също на работа. аз говоря на български толкова бързо, момчето ме гледа.. аз пак се извинявам. той пак казва, че няма нищо.
оххх, много беше гадно.
накрая ми даде яке, джапанки през пръста, качи ме на колата си и ме закара до работата на приятелката да вземем ключа.
много добър комшия от втория етаж. поканих го да пием вкъщи в петък.
оф бе, много беше гадно.
аз не спирах да се извинявам, той повтаряще, как да не се притеснявам, радва се че може да ми помогне, а и съм се заключила в много подходящо време, той тъкмо нямало какво да прави тази вечер. хахаха.
it's all about love.
|
за комшията от втория етаж с любов
