|
|
| Тема |
 Паралел |
|
| Автор |
пeтъk () |
|
| Публикувано | 16.11.04 12:39 |
|
|
|
"Ако можех отново да изживея живота си, следващия път бих дръзнала да направя повече грешки. Бих се поразмърдала.Бих била по- неразумна, по-малко неща бих приемала на сериозно, бих рискувала повече.Бих пътувала повече.Бих яла повече сладолед и по-малко фасул. Бих танцувала повече. Бих се возила на въртележка, бих брала полски маргаритки.Сигурно щях да имам повече реални проблем, но пък въображаемите щаха да са по-малко.
Вижте, аз съм от онези, които живеят разумно час след час и ден след ден. Е, имала съм звездни мигове и ако можех да повторя всико отново, те ще са повече. Всъщност ще се опитам в живота ми да няма нищо друго. Не е ли чудесно - просто мигове, един след друг, вместо години, ден след ден"
Това е цитат, мисли на една жена, отразени в книгата на един психолог, чието име не е много важно, защото освен изповедите на т.нар му пациенти в целия труд няма нищо забаелжително....
Радвам се, че не мога да сложа собствения си подпис на края на това откровение, радвам се че имам мигове...е, не само мигове, имам и дни, образуващи години, но отдаде ли ми се възможност не пропускам мига:)
Чудя се дали в стил клуб 20-30 да ви попитам......А вие какво мислите....но щом го пиша, значи вече го правя...т.е питам ви и ...ви чакам долу:)
.................................................................................................................................
Пък да ви кажа сега се сетих едно момче как ме покани да се видим - на кю, написа ми....."чудя се дали да те поканя на среща, но щом го пиша, явно вече те каня".....това може да не го засягате в отговорите си:)
| |
| |
| 
|
|
