|
Да бъдеш готин, да гледаш рошаво с разгърден поглед и коса улево – това е, което ме прави така специален за една голяма част от жените. Късогледите предимно. Иначе съм стилизиран и бидейки ексцентричен винаги ползувам биде – с повод и без повод гледам задника си да подплисна, защото знам къде жените плакнат лупите си вечер. “Извора на белогъзата”, е казал по неизвестен повод локален рибар на име Рачо Славейков, “скариди, раци и други гадини по лев за кило”, което по същество от темата ни отдалечава. A aз си стоях и просто пиех водка, пък тя стоеше и пиеше водка просто. Ама много просто. Знаех, че съм неотразим, защото отдавна не виждах отражението си в огледалото. Знаех, че ще ме заговори, щото от 5 минути ме гледаше и мърдаше устни безмълвно. Подготвяше реплика, която впоследствие се оказа напълно достойна за времето, отделено за създаването й.
- Аз съм Люба, - обля ме пауза пълна с драматизъм и тестостерон, - и ного обичам да люба! Бас-баритон. Не зная как беше влязла в бара, но не е било през вратата. Най-вероятно се е вмъкнала по време на строежа, преди да положат стените и останалите физически ограничения. Поръчах още водка.
- Аз съм дюстабанлия* - репликирах и чарът ми заработи. Надявах се е забелязала, че “дюстабанлия” се римува с “любовчия”. Знаех, че няма да ми се случи нищо лошо, защото Бог пази пияните и децата. А аз бях и двете по малко - дете по акъл и пиян по шапка. Демек до козирката.
Но когато по-после, някъде другаде, с жест нелишен от грацията на стругар в епилептичен шок, тя отпори кюлотките си и ме подкани (с мощен шамар зад врата) да отдам почитта си орално, разбрах, че съм се забъркал в нещо страховито и мащабно. Имаше гръб на гребец-медалист, брада на марксист, пряка родствена връзка с динозаврите и хипарския период. И върна ме в шейсетте – внезапно напомни за Джими Хендрикс, по начин най-шокиращ - един рошав Джими, объркан, с увиснали долни джуки и феромонно обмирисан, като лютиче на сергия, като кактус в пустиня, като гущер на припек, като мекица в майкроуейв. Отчаяно си припомних, че в предварителния разговор беше споменала за любовта си към бръсненето, но сега разбрах, че е визирала предимно бакендбардите и долната част на корема си. Така е, мили читатели, когато бръснем само дотам, докъде погледа ни стига. Недай си Боже да сме късогледи. “Често истинското предизвикателство е невидимо за очите прости”, казваше баба, докато нагласяше снайпера, замаскирана като чепка грозде на асмата. “Каква е тази крава на асмата!”, възкликна дядо, миг преди фаталния изстрел. Очевидно маскировката действаше, макар по начин извратен.
Но късно е да се оттеглиш, когато си в прегръдките на 98 килограмова девица в разплодна кондиция. Бивша гюлетласкачка, най-верятно прототип в естествен ръст на Статуята на свободата. “Ти си монументална личност”, казах й, и се отдадох всячески. Когато врагът те налегне, не мърдай, за да не му създаваш допълнително удоволствие, е казал мъдрия китайски народ. Ншсци!* Аз и да дишам не можех. Прибрах се сякаш смукан от компресор, сякаш топлен от радиатор, сякаш късан от касапин*. Очите ми зелени, устата ми разчекната – дето е казал един Селинджър по друг повод. А за оргазмите си – симулирах.
ПОЯСНЕНИЯ:
· Аз съм дюстабанлия – оригиналната реплика принадлежи на г-н Балабанов – виден уеб-девелопер, когото аз обичам користно
· Ншсци – Хора, лишени от щастие. Думата с най-много съгласни, която изразява върховно презрение. Производна на “нещастници”
· Асенчо, обичам те. Когато пиеш си ного по-умен
|
За секса отма
