|
|
| Тема |
 Дни, в които се раждаш |
|
| Автор |
!Soley (system error) |
|
| Публикувано | 24.08.04 14:25 |
|
|
|
Дори не съм ядосана.
Човек се жали много.
До последно се защитава,...за да се възприеме читав.
Всеки има дни, в които му се иска да тръсне с глава и сякаш нищо не се случва.
Сякаш нищо не вижда.
Сякаш нищо не чува
Сякаш нищо не знае.
По дяволите безсилието.
Човек е толкова уязвим. От навиците си
Има дни, в които просто трябва да легнеш и да заспиш. Да не допуснеш нищо съвсем нищо да влезе или излезе от теб.
Полъх на мисъл да не допуснеш.
Има дни на безсилие.
.
Дни, в които си срещу вятъра. Срещу целият свят.
Дни, в които светът ти се струва най-жалкото творение на някое извратено съзнание. Могъщо съзнание, което може да греши могъщо.
В такива дни каквото и да направиш ще бъде грешка.
Само твоя грешка.
Когато каквото и да направиш ще бъде или цинично, или извратено, или неморално или забранено, или каквото и да е, но просто глупаво, и едно е сигурно – никому ненужно.
Ти самият си ненужен – дори на себе си .
Дни, в които вселената няма нужда от теб. Сякаш си излишен и всичко около теб ти показва колко безсилен си и дори натискът ти с пръст върху клавиш не променя нищо. Набираш телефон. Нито свободно, нито заето. Просто Нищо.
Дни, в които светът е толкова независим, че чак изчезва.
Сякаш заживява свой си живот и ти си изхвърлен от него .
дни, в коити виждаш как светът се крепи на незнанието на човешкото същество.
И как да те няма е сила, а не слабост....
В такива дни най-трудно се остава благороден... дори обикновено добър да останеш е трудно.
Можеш да бъдеш в най-добрия случай.. просто безразличен. Напълно безразличен до... появата отново на света.
Красиво усещане... на независимост...
ти сега нещо оплакваш ли се...
| |
| |
| 
|
|
