|
В старата гора, там където свършва пътят и почва гората, която е стара, живее един заек, сив горски заек! Ако трябва да сме обктивни, в случая аз да съм обективна, защото само аз съм виждала заека, той бил чудно хубав. С вечно влажен нос, което е много важно за сивите горски зайци, дългоух и изобщо хубавец. Заека обаче имал едно малко петънце без косми в кожуха, една малка плешива окръжност, която отблъсквала останалите горски животни и никой не искал да общува с него.
Съзнавайки, колко е ужасяващ за околните заекът си издълбал тайни тунели, които минавали през цялата гора и си устроил хралупата в най-тъмната и непроходима част на гората. Заекът не бил асоциален, напротив. По цял ден подскачал през тайните тунели и наблюдавал останалите животни, лисицата, патагонската мара, прерийното куче, дивата котка, дивото прасе, жирафа, тигъра и лъва, слона, пантерата, маймуната, вълкът и другите. Но най-много обичал да наблюдава красивата врана, красива за него де, между нас казано е доста проскубана и има подчертан афинитет към кича. Агрипина/така се казвала враната/ усещала с корема си заешкото внимание, макар да не можела да види заека и нарочно се кипрела, вдигала си единия крак, разпервала кокетно криле....трябва да излеза за малко
|
Да се умилиш
